Емил Христов е урбанист от “Екипа на София”. Потърсихме го за коментар след разрушителните земетресения в Турция и Сирия – до каква степен са защитени сградите в България, защо са важни превенцията и поддръжката и защо всеки блок трябва да има технически паспорт.
След подобни унищожителни земетресения всеки българин се пита колко устойчив е домът му? Каква е тенденцията у нас – кои са най-здравите сгради? Много хора са убедени, че това е старото строителство, дали обаче е така?
До известна степен хората са прави. Устойчивостта на сградите зависи реално от две основни неща – теория или норми (законовите изисквания) и поддръжка и контрол/мониторинг. През годините са въвеждани на няколко пъти нови сеизмични норми, като всяка следваща е с по-строги и завишени изисквания. Голяма част от тях са били провокирани именно от конкретни земетресения. След земетресението във Вранча 77-ма година са приети няколко правилника за земетръс с доста завишени стойности и коефициенти към конструкциите на сградите. След земетресението в Стражица 86-а година през 1987 са въведени още по-строги норми задължавайки използването на вертикални носещи конструкции като “шайби”, например.
От друга страна, преди 1947 са липсвали каквито и да е противоземетръсни норми. По това време знанието и разбирането за нормативното осигуряване на сградите и основните принципи за противоземетръсното проектиране са били недостатъчни. Именно за това с най-висок сеизмичен риск, съответно риск от срутване, което е основната причина за човешки жертви, са най-старите сгради които са със зидани конструкции (носещи тухлени зидове) и гредоред. След това с въвеждането на все по-строги изисквания сградите са съответно и по-устойчиви. Като съвременните при наличните вече много строги правила и норми, особено за София, като един от най-сеизмичните райони в България, би трябвало да са най-устойчиви.
Казвайки “би”, ще премина към другия основен фактор – поддръжка и контрол. Неколкократно беше споменато покрай земетресението сега и преди в Турция за множеството незаконни строежи и неспазване на иначе разписаните по-високи изисквания особено след земетресението 1999 г. Има твърдения, че 90-те са реално период в българската история, в който е имало занижен строителен надзор и съответно отклонение от нормите за проектиране и качество на строителството. Към днешна дата бих казал, че има доста незаконни строежи и у нас, но от устройствена гледна точка, което означава неспазване на Пз (плътност на застрояване, ПОзел (плътност на озеленяване), отстояния и пр. Тоест, неща, които за щастие не са с цената на човешки живот. От друга страна, има незаконни практики около критична инженерна инфраструктура или транспортни линейни обекти, които по закон имат сервитут или буфер – охранителна зона в която не трябва нищо да има и това е именно с цел сигурност. Но все още могат да се намерят не малко примери, в които има строежи/сгради в непосредствена близост до далекопроводи, лифтове и др.
Каква е устойчивостта на панелките?
Устойчивостта до известна степен зависи от периода, в който е построена сградата и съответните противоземетръсни норми, по които се е случвало. Има панелки, които обхващат периода преди вече споменатата дата 1977, след която се въвеждат по-строги изисквания. Може да се каже, че първите панелни блокове, които са и с по-малко на брой заварки, са по-неустойчиви. Като цяло, при повечето стандарти, по които са построени панелните блокове (различните БС…), недостатък е наличието на само една носеща надлъжна стена, което влошава тяхното сеизмично реагиране. От друга страна, панелните сгради са такъв тип типология, която позволява голяма гъвкавост и реагира много добре на земетресения. Но тук критични са именно връзките между отделните панели. Най-честите наблюдения след земетресения са повреди във фасадните панели, което според доклада на Световната банка представлява около половината от финансовите загуби.
Тук обаче пак опираме до поддръжката. Повечето панелни сгради са на повече от 50 г. и същевременно никога не са били поддържани или регулярно обследвани. Нерядко има нерегламентирани намеси в конструкцията на живущите в блока. Именно затова е много важно да започне да се прави масово конструктивно обследване на всички сгради, за да се знае не методът по който е била построена сграда и типа конструкция, а по-скоро съществуващото състояние. Не са малко световните примери за много сериозни трансформации на панелни блокове и привеждането им в наистина модерни жилищни сгради. Фокусът трябва да е върху обновяването и поддържането на съществуващия жилищен сграден фонд, а не изграждането на нови жилищни сгради, особено при настоящата демографска динамика.
До каква степен е важна поддръжката?
Много е важна, както за всяко едно нещо, независимо дали е панелен блок, еднофамилна сграда, автомобил ,самолет, магистрала и т.н. Поддръжката е ключов фактор за устойчивостта и нормалната функционалност на даден обект. Но в България е доста криворазбрано и много често нещо се прави, след което бива напълно забравено, все едно се самоподдържа. Случаят с многофамилните сгради е малко по-особен, защото всъщност отговорник за поддръжката е етажната собственост. Но е факт, че имаме една дупка от може би 20-30 г., в които сградите едвам събираха пари за да платят тока на асансьора и етажното осветление.
Последните години нещата се активизираха и вече има доста активни домоуправители, дори и професионални. Някои от сградите са си оправили и покрива, и дограмата и пощенските кутии и са дори на фаза естетика – боя и лак. Но много много малко са тези, които са вложили пари в конструктивно цялостно обследване и съответно предприети мерки след това за укрепване и обновяване. Новата програма за енергийна ефективност задължава всяка сграда, която иска да кандидатства да има изготвен паспорт, който включва – както енергийно обследване, така и конструктивно. Това е един начин да се стимулират и активизират собствениците в тази посока на действие. По думи именно на хора, извършващи това, потвърждават, че реално, отрицателни оценки до момента са давали на стари сгради със зидана конструкция. Други сгради могат да имат забележки, но не е да се стигне до заключението – негодна или супер опасна сграда.
Има ли проблем в София със сградния фонд? Ако не се лъжа, той е в пъти по-голям в столицата в сравнение с други градове в страната?
Така е, София е единственият милионен град, съответно сградите са много повече. Нещо повече, София е една от най-сеизмичните области в България. Това е от гледна точка на количество. От гледна точка на качество, смея да твърдя че положението или състоянието на сградите е идентично за цялата държава. Не мисля, че има община, която е направила някакви сериозни стъпки в посока – дълбоко обновяване на сградния си фонд. Бургас е един от първенците от предходната програма за енергийна ефективност, но това почти никога не означава конструктивно обследване и подобряване.
Многото повечето на брой сгради в София би означавало много повече жертви. Заключението на доклада на Световната банка от преди 3 г. е, че 50% от жертвите биха били от старите сгради (със зидана конструкция), които са предимно в центъра и не са много като бройки в сравнение с останалите. Рискът от срутване при ЕПК и ЕПЖС е по-скоро нисък. ЕПК- тата или познатите ни високи сгради от по 14-15 и повече етажи, са с носещи стоманобетонни стени и конструкция отговаряща на доста високи изисквания, като например нормите от 1987. Финансовите щети, например, от конструктивните повреди на панелните сгради (ЕПЖС) би отговаряло за 20% от общите щети за всички многофамилни сгради.
Защо картографирането и намирането на информация е труден процес?
По темата сме имали срещи със Световната банка. Всъщност на базата на техните анализи и проучвания от 2019 и 2020 г. имаме малко по-добра представа за случващото се от гледна точка на сеизмичен риск и сграден фонд, въпреки че и техните препоръки са именно за масово обследване, добиване на информация и конструктивно обновяване с конкретен план. Картирането по този казус е трудно поради същите причини, по които е трудно картирането на всичко друго – липсата на данни, на координация и отзивчивост от институции и дружества, липсата на добре поддържани регистри, на дигитализация и доминация на хартиените архиви.
Защо е важно всяка сграда да има паспорт? И защо е толкова трудно да се направи такъв на онези от тях, които нямат?
Това е нещо като техническия преглед на автомобила – ти не го купуваш и после приемаш, че следващите 20 г. например ще е в същото състояние. Не, прави се оглед всяка година и то основно с цел сигурност. Реално всички стари сгради са имали много подробни паспорти, но някои от тях са изчезнали, други изгорели, трети са покрити и т.н. Но дори и да изнамерим една част някъде там из безкрайните недигитализирани архиви, то те ще са за състоянието на сградата от преди повече от 40 г. На нас ни е необходимо знанието за сегашната картинка, за да се предприемат много по целенасочени, аргументирани и информирани намеси и мерки.
Много хора се опасяват, че при обследването жилищата им ще бъдат определени като негодни?
Това е до някаква степен мит. В момента кипи много активно обследване на сгради покрай новата програма. Много са малко случаите, в които се дава отрицателна оценка. Да има предписания, препоръки и забележки, но не масов етикет – негодно жилище.
Имаше мнения, че използването на морски пясък в строителството в Турция прави сградите по-уязвими на земетресения?
Пясъкът по принцип е основен строителен елемент, включително за бетона, но както той, така и други материали, имат специфични изисквания и характеристики. Но да, това е тема, която отново е свързана с контрола – дали ще се направи някоя схема с пясъка, или ще се спести арматура, или ще се налее друг от предписания клас бетон – са въпрос на строителен надзор. И повечето хора го приемат като “този с тази схема ще забогатее още повече”, но реално не е въпрос на това, дали някой е взел повече пари или не, а въпрос на човешки животи. Така че контролът е ключов фактор в строителния процес с цената на човешки живот.
