Анжелина Тотева е кандидат за районен кмет на столичния “Лозенец” от ГЕРБ. Завършва паралелно две от най-елитните гимназии в София – Немската и Руската. След това се дипломира в Страсбург със специалност “Международни отношения”, работи в Брюксел, но решава да се върне в България.
Все повече хора в “Лозенец”, а и в София си задават въпроса кое е това усмихнато момиче, което все по-често виждат с активни граждански позиции. Коя е Анжелина Тотева?
Много е трудно човек да говори сам за себе си. Още по-трудно е за някой като мен, който винаги е избягвал светлините на прожекторите. Най-вероятно трябва да започна с това, че съм родена и израснала в София и по-конкретно в “Лозенец”. Дъщеря съм на университетски професор, така че още от ранна възраст се налагаше много да залягам над учебниците. Основното си образование започнах именно в Лозенец – в 35-то училище. След това кандидатствах и бях приета в две гимназии, които успях да завърша паралелно – Първа немска езикова гимназия и 133 СУ”„Александър Пушкин”. “Руското”, както всички го наричахме, бе основното ми училище, а в немската гимназия покривах само изпитите заедно с другите ученици. Трудно щях да успея, ако не бях живяла няколко години при мои роднини в Германия, където и научих езика. След средното образование кандидатствах и учих във Франция, университета “Робер Шуман” в Страсбург. След дипломирането си работих в Европейския парламент, но избрах да се върна отново в България, където имам вече близо 15 години административен опит.
Защо точно „Лозенец“?
“Лозенец” е съдба и любов. Зная, че звучи прекалено поетично, но наскоро ми го каза една жена по време на многобройните ни срещи и си дадох сметка, че е точно така. Родена съм в “Лозенец” – в къщата на баба ми и дядо ми. По-късно сменихме адреса с родителите ми, но не и квартала. Заминах да уча във Франция, продължих в Брюксел, за да се върна в крайна сметка отново в “Лозенец”. И така същност целият ми живот е свързан с този квартал и района. Каквото и да правя, където и да отида, винаги отново се връщам тук. За съжаление обаче и проблемите оставаха едни и същи. Даже през годините се натрупваха нови и нови. Стигнах до един момент, в който вместо ежедневното възмущение, си зададох въпроса какво мога да променя аз. Така и се стигна до номинацията ми. Мога да кажа, че за мен “Лозенец” е кауза – искам да променя моето място, да го направя по-подредено, по-зелено и по-чисто. Защото зная, че това е мястото и на още хиляди съкварталци, които не биха го заменили за никое друго.
Какво може да се промени в този район?
В “Лозенец” се случиха и някои добри промени през годините. Метрото, булевардите, новите автобуси и трамваи. За съжаление обаче развитието на града повлия повече негативно на любимия ни квартал, отколкото положително. Загубихме много от зелените площи, колите са повече от хората. Много архитекти са дали своя отпечатък на някои от новите сгради, но сякаш без да се интересуват от заобикалящата ги среда. Затова и днес Лозенец изглежда като сбор от разнородни сгради. Все повече хора ми казват, че за тях е загубен духът на стария Лозенец. За мен обаче все още има надежда. Имаме знакови места, като площад “Журналист”, спирка “Вишнева”, Водната кула, пазара “Римската стена”. Трябва да върнем блясъка им и те да бъдат тази отправна точка, около която да се опитаме да възстановим този дух на Лозенец – стъпка по стъпка, градинка след градинка.
Много хора обаче смятат, че нищо не зависи от районния кмет. Какво бихте им казали?
Мисля, че всички ние се убедихме в обратното през последните години и то по трудния начин. Има по-малки общини като брой население в България отколкото са хората в район “Лозенец”. Районният кмет е това свързващо звено, което трябва да показва проблемите и да настоява за тяхното решаване пред голямата община. Същевременно той или в случая тя, ако мога да се пошегувам, трябва да бъде и стопанин на това, което имаме. Нереалистично е да вярваме, че в огромната столица някой ще види и чуе ежедневните ни проблеми, ако нямаме активен районен кмет. Всъщност всички ние видяхме какво се случва, когато тази институция отсъства. Голямата община планира и изпълнява големи проекти. Когато обаче не знае и няма обратна връзка за потребностите на хората, които живеят на съответното място, те могат да породят нови проблеми, вместо да решат съществуващите. Затова и не веднъж бяхме свидетели как жителите на „Лозенец“ се обединяваха в граждански инициативи, за да се чуе мнението им. Всъщност това е изземане на ролята на районния кмет, просто защото той отсъстваше.
Кое от опита ви от миналото смятате, че ще е най-полезно в работата Ви като районен кмет, ако получите доверието на хората?
Животът ме е научил, че всеки опит е ценен. Първата ми работа като студент бе в едно френско кафене, защото таксите и цените бяха много високи и не можех да разчитам само на родителите си. Оттогава работата в Европейския парламент, позициите в Министерството на транспорта, Министерски съвет и Министерството на вътрешните работи: всяко от тях ми е давало специфичен опит и ме е изграждало като личност. На тези места придобих знанията и уменията да работя с хора, да взимам решения и да работя с документи. Много опит натрупах и в административния процес, което често е ключово особено за такава междинна институция каквато е районният кмет – включително и в местното самоуправление.
Значителна полза за работата ми е опитът като заместник-председател на Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”. Не само защото има нужда от много повече мерки за повишаване на безопасността и защото в “Лозенец” се случиха два от най-тежките пътни инциденти през последните години, които приковаха вниманието на цялото ни общество. Част от безопасността на движението е по-доброто градско планиране и по-ефективни урбанистични решения. Имах възможност да общувам, а и да премина специфични специализации при някои от най-големите експерти в тази област и смятам, че тези знания ще бъдат полезни в работата ми. Сред тях е разбирането, че трябва да изграждаме градове за хората, а не за колите, че трябва да има възможности за алтернативно придвижване и не на последно място – че контролът е последната превантивна мярка.
Какво искате да кажете на избирателите?
Първо и най-важно: надявам се да оценяват най-вече личността. Това са мажоритарни избори. В “Лозенец” живеят много интелигентни и диалогични хора и се надявам на открития разговор за бъдещето на нашият район. В много срещи чувам мнения от рода на – “харесвам Вас, но не вярвам на партиите”. Аз имам своите убеждения и имам оценка кой какво и колко е направил за България. Това обаче е отделен разговор. Днес ние обсъждаме бъдещето на “Лозенец”. И от всяка страна стои по един човек със своите качества, идеи и визия. Най-важно е да преценяваме кандидати именно по тях, защото след това няма да дойде председателя на партията, на която симпатизираме, за да управлява района ни. Ще го прави човекът, който сме си избрали. Затова и заставам с лицето си и представям моята визия за “Лозенец”. Каквото и да се случи, аз ще продължа да живея тук. Просто ако имаме друг кмет, най-вероятно ще продължа да имам това натрапчиво усещане, че “Лозенец” има нужда от женска ръка. От някой, който иска да го подреди, да го почисти и да го покаже в светлина, в каквато отдавна не сме го виждали. Ако ми дадете доверие с номер 76 ще Ви докажа, че това е възможно.
