Кметът на Банско Стойчо Баненски инициира среща с председателя на Народното събрание Росен Желязков, в която участваха и кметовете на Разлог – Красимир Герчев, на Белица – Радослав Ревански, и на Якоруда – Мехмед Вакльов. Кметовете поставиха нормативни пречки пред развитието на туристическа инфраструктура в своите общини.
Кметът на Банско отново постави въпроса, който повече от десет години не намира решение – изграждане на втората кабинкова въжена линия, която да свързва града със ски-зоната на територията на НП „Пирин“. Въпреки че 11 поредни години Банско е обявен за най-добър ски курорт на България и световна дестинация, той остава с един кабинков лифт. За да се изгради нов, би следвало на първо място ясно да се разпише в Закона за защитените територии, че изграждането на нови екологични транспортни съоръжения на територията на националните паркове е допустимо.
Проблем в тази посока създава разнопосочната практика на Върховния административен съд (ВАС) на тълкуването на чл. 21 от Закона за защитените територии – в хода на изграждането на ски-зоната ВАС в 68 свои решения е приел, че това е допустимо, а в последния съдебен спор приема, че е недопустимо изграждането на нови съоръжения. Не е приет и новият план за управление на НП „Пирин“, въпреки че старият отдавна е изтекъл.
Кметовете на общините Разлог, Белица и Якоруда изтъкнаха, че пречка пред развитието на туризма е и рестриктивната уредба в Закона за горите. Според кметовете, тя е дискриминационна, защото прави невъзможна каквато и да е инвестиция в спортни съоръжения. Например, само за изграждане на лифтове и писти в новия Закон за горите се иска изключване от горския фонд.
В региона на четирите общини има потенциал за развитие на ски зоните „Кулиното“ в община Разлог, „Трещеник“ в община Якоруда, „Семково“ в община Белица и „Добринище“ в община Банско.
Четиримата кметове подчертаха пред председателя на Народното събрание, че възнамеряват със съвместни усилия да работят за децентрализацията, както и да развият и мрежа от велоалеи в рамките на вече съществуващата шосейна мрежа в котловината, като за целта ще търсят съдействие от АПИ и МРРБ.
