Един от основните фактори, предопределящ несъответствието между професионалното образование и профила на икономиката, е слабо застъпеното обучение чрез работа в реална работна среда (дуално обучение). Данните коментира Зорница Славова от Института за пазарна икономика (ИПИ). От близо 40 хиляди ученици, които са започнали професионалното си образование през настоящата учебна година, малко над 3 хиляди са в дуална форма на обучение. Това са едва 8% от бъдещите специалисти с придобита професионална квалификация.
Областните данни показват, че най-големият дял на учащите в дуална форма е 21% в областите Габрово, Русе и Силистра. Тоест, дори в най-добрия случай едва един от всеки пет ученици ще придобива квалификация и чрез обучение в реална работна среда. В Смолян, Търговище, Кърджали и Видин дуалното образование обхваща 15-20% от учениците. В областите Благоевград, Враца, Кюстендил, Разград и София, Шумен и Бургас те са под 5%.
Дял на учениците, приети в дуална форма на професионално образование през учебната 2023/2024 г. | Източник: ИПИ по данни на РУО
Големите проблеми
Сред осемте професии с най-голям прием (с по над хиляда ученици за учебната 2023/2024 г.), най-силно е застъпено дуалното образование при техниците на транспортна техника – 11%. От бъдещите ресторантьори и готвачи 7 – 8% ще учат дуално, а от икономистите и дизайнерите – 5 – 6%. Едва 2% от техниците на компютърни системи ще се обучават в реална среда, а абсолютно никой бъдещ икономист информатик и организатор интернет приложения (общо над 2,5 хиляди) няма да учи дуално.
Добрите примери
От общо 145 професии, за които е започнало професионално образование през тази учебна година, в точно 50 има някаква част от учениците, които ще се обучават дуално. От тях само в три професии образованието чрез работа обхваща всички новоприети: техник по железопътна техника (104 ученици от пет области), текстилен техник (78 ученици единствено в област Сливен), минен техник (39 ученици в Русе и Пазарджик).
Дуалното образование обхваща и над половината ученици, започнали обучението си в още шест професии: машинен техник (275 от общо 470 ученици), мехатроника (130 от общо 234), консултант козметични, парфюмерийни, био продукти и битова химия (78 от общо 130), оператор в дървообработването (65 от общо 117), авиационен техник (26 от общо 52), техник-технолог по експлоатация и поддържане на хладилна и климатична техника в хранително-вкусовата промишленост (26 от общо 39).
Странните липси
За 95 от професиите няма нито една паралелка, която включва дуално образование. Някои примери са доста странни, защото, от една страна, изключват придобиването на знания и умения само от учебник, а от друга страна – материалната база в училищата не би могла да отговори адекватно на бързата промяна на технологията и технологичния прогрес. Това ще попречи на учениците да се подготвят добре за работа в реална работна среда. Сред множеството примери са професиите лаборант (тази година са започнали обучението си 234 ученици), фермер (159 ученици), асистент на лекар по дентална медицина (143 ученици), сътрудник социални дейности (143 ученици), помощник-възпитател (117 ученици), шивач (104 ученици), техник-механизатор (91 ученици), работник в хранително-вкусовата промишленост (78 ученици) и много други.
Възможностите
“Липсата на дуално обучение отслабва връзката между образованието и пазара на труда, а тя е в основата на професионалното обучение”, коментира Зорница Славова. По думите й обучението чрез работа, освен че ще елиминира несъответствието между предлагането и търсенето на пазара на труда, ще изгради реални и адекватни за работната среда умения. Нещо повече – свързването на учениците с работодателите ще позволи по-лесната реализация на завършващите в региона. Индексът на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката показва, че за около половината обучаващи се за придобиване на професионална квалификация няма насрещно търсене, а в много райони разривът е особено голям и обхваща над 2/3 от учениците.
