След три мандата с кмет от ДПС и БСП жителите на община Ружинци гласуваха доверие на учителя по история Александър Александров, издигнат от ГЕРБ
Александров е от най-голямото село на общината – Дреновец. Досега е бил учител по история в тамошното средно училище. След завършването на Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград, за кратко е бил директор на училището в съседното село Бело поле, но предпочел да се върне в Дреновец. В същото училище като учител работи и съпругата му. Александров е лидер на местната организация на ГЕРБ от създаването й. Председател на футболния клуб, ръководи и училищното настоятелство.
– Г-н Александров, как един историк решава да стане кмет?
– Още през 1999 г. беше първият ми досег с местната власт. Тогава, издигнат от СДС, успях да стана общински съветник. Оттогава досега се кандидатирам на всички избори за кмет. На миналите избори не ми достигнаха 7 гласа, за да спечеля. Аз съм обществено активен човек и следя политическите процеси в общината още от 1996 г.
– Разкажете ни повече за Ружинци.
– Община Ружинци е разположена в Северозападна България и е с население от около 5500 души. На северозапад граничи с община Димово, на изток и на юг – с община Брусарци (област Монтана), на югозапад и запад – с общините Чупрене и Белоградчик. Общината е съставена от 9 населени места, 3 големи села, най-голямото от които е Дреновец с над 1300 души население. Съхраненото фолклорно наследство и красива природа в общината се отчитат като важни предпоставки за развитието на опознавателен, риболовен, селски и екологичен туризъм. На територията на общината в близост до с. Дреновец се намира основаният пред ХІ век Добридолски манастир.
– Какво е основното препитание на хората при вас?
– В момента хората едва оцеляват. В последните няколко години няма никаква работа. Преди не беше така. В повечето къщи имаше животни – крави, кози… Хората продаваха млякото, успяваха да заделят по някой лев. След това това всичко замря. Продадоха животните, ликвидираха се стопанствата. Сега са останали малки земеделски производители. Имаме 4 училища, 3 детски градини, 4-5 пощи. Общо взето в тези учреждения работят хората. В общинската администрация всичко на всичко сме около 70 човека.
– А по селата какво е положението?
– Във всяко село има по един-два магазина. Всички, разбира се, работят на огромна вересия. Не може да си представите каква! Говорим за суми до 9000 лева – нямат шанс да ги съберат. Преди години някои работеха по програмите за временна заетост по 4 часа на ден, в продължение на 5-6 месеца. Имаха препитание през зимата. Сега спряха тези временни програми. Единствената, по която осигуряваме някаква заетост е младежката програма. Там сме ангажирали 49 лица. Всички те се занимават с поддържане на улици, обществени сгради, паркове…
– Защо спряха временната заетост?
– Знам ли…, може би по този начин искат да насърчат хората да си търсят постоянна работа. Опитахме се да кандидатстваме за програма, по която да намерим работа на 300 човека през зимата. Имаме огромна нужда от работна ръка при чистенето на снега. Пък и така доста хора ще могат да оцелеят през зимата. Сега чакат снега да се стопи и излизат да берат коприва, шипки, билки… Най-предпочитана е липата – бере се поголовно, докато има. Шипката я берат от август – септември, докато падне снегът. Взимат до 5 лева на ден и с тях живеят. В момента има програма за над 50 годишни. От нея се възползват най-вече собствениците на магазини, за да си наемат персонал. Програмата е за 1 година, на 8-часов работен ден. Също така тази програма е много полезна за хората в предпенсионна възраст. Трябват им някакви месеци, за да се пенсионират. От къде ще могат иначе да ги отработят? Много тежко се живее при нас, то и затова има кражби.
– Битовата престъпност в малките населени места е сериозен проблем. Как се справяте?
– Опитваме всичко възможно. Разполагаме с петима полицаи. Първо бяха трима, но с големи усилия си осигурихме още двама. Предишният общински съвет бе предоставил автомобил за нуждите на полицията. Аз го ремонтирах – сега е перфектен! Разполагаме и с още един.
– Къде е най-близката до вас болница?
– Най-близкото лечебно заведение до Ружинци е това в Белоградчик, на 30 км. Болницата там, обаче, е със затихващи функции – не разполага със собствени лекари. Ако бъде закрита, най-близката ще бъде в Лом – на 50 км.
– Разполагате ли с пожарна кола?
– Това е още един проблем. И тук най-близката пожарна кола е в Белоградчик. Има и в Орешец, но те нямат достатъчно хора, за да подсигурят дежурство.
Със сигурност трябваше да разполагаме с пожарна, защото има много небрежни, недобросъвестни хора, които палят стърнища и от тях произтичат пожари. Имаше случай, в който изгоряха постройки в Дреновец, именно от запалено стърнище.
Искам да използвам случая да благодаря на директора на „Пожарна безопасност и защита на населението”-Видин Станислав Генчев, който даде идеята да сформираме доброволчески отряд. Ние го послушахме и така се появи „Ружа 15“, защото членуваме 15 човека в него. Всички имаме екипировка и сме в бойна готовност. Двама от нас ще изкарат книжка, категория “C”, за да могат да управляват пожарна.
– Според вас, има ли начин Северозападът да тръгне нагоре?
– Това е възможно само ако бъдат насочени инвеститори към нас и бъдат оправени пътищата. Имаме много терени – общинска собственост. Близо сме до Дунав мост 2. Имаме интерес от страна на инвеститор, който иска да направи цех за климатични системи. Готови сме да предоставим сграда, общинска собственост. Земята под нея, обаче е държавна, но вярвам, че няма да има проблем, защото ще бъдат разкрити между 10 и 15 работни места. За едно село това е доста.
– А земеделието не е ли вариант?
– Разбира се, благодарение на този отрасъл сме оцелели през всички тези векове. За съжаление досега голямото земеделие се гледаше с предимство, но сега се променят нещата. Има много програми, по които можеш да получиш начален капитал.
Дойде при нас и човек, който иска да прави лозови масиви и освен това да засади домати. Щеше да е много хубаво ако имахме борса, която да изкупува продукцията. Преди 1989 г. около Ружинци се отглеждаха много зеленчуци. Когато на хората им се даде шанс да развиват макар и малък бизнес, те живват много. Сега всички в община Ружинци имат достатъчно място в дворовете, за да отглежда зарзават. Но после кой ще го купи? Хората не са мързеливи и ако имат къде да си пласират стоката, ще живеят по-добре.
– Защо не инициирате създаването на общински кооператив?
– Да, това е добра идея. По една от програмите по трансгранично сътрудничество можем да показваме какво сме произвели – мед, вълнени чорапи, млечни продукт. От община Берковица се отказаха и ние заехме тяхното място. Останалите са Чипровци, Чупрене и Георги Дамяново.
Имаме намерение да изградим на възловите кръстовище на общинските терени общи пазари, на които ще продаваме наша продукция от региона. Няма как да тръгнеш за Европа без да минеш през тях.
– Какво е нивото на отпадане на учениците?
– Поне 60% от населението е ромско. Но повечето ни ученици завършват – 70% от тях отиват да учат висше образование. Единственият начин да ги спреш да учат, са парите. Блазнят се да започнат да работят, преди да са завършили средно образование.
– Обръща ли ви внимание властта?
– Да, не можем да се оплачем. Много добре работим с областната управа. Участваме на всички мероприятия, свързани с европроекти. Все пак трябва да ни се помогне и финансово, а не просто да се казва, че на „Северозапада трябва да му се помогне“. Молим поне да ни оправят пътищата, та ние нямаме 1 като хората. За сметка на това пък имаме два стадиона – красавци. Убеден съм, че на много кметове ще им се наложи да връщат пари по програмите, от които построиха тези стадиони. За Руженци обаче съм сигурен, че няма да се наложи това, защото ще използваме съоръженията на 100%. Имаме футболни детски отбори в три възрастови групи, отбор по джудо, по самбо… Имам желание на стадиона в Дреновец да изградим фитнес зала и да подготвяме отбор по вдигани на тежести. Намерил съм и треньори. Аз самият съм бил джудист. В нашия край има много здрави и пъргави момчета, които могат да бъдат много добри в бойните спортове.
– Ползвате ли помощ отвън, когато трябва да разработвате европроект?
– Аз имах идея да се състави екип от хора, които да ни правят проектите в самата община. Разбира се, заплатата беше проблем, защото бе минималната за страната. Аз подкрепям идеята на кмета на Белоградчик Борис Николов за съставянето на централно звено, което да помага на общините при изготвянето и прилагането на европроекти. То, разбира се , ще се самофинансира. Лобирането около европроектите е голямо. Мен ме почнаха още от първия ден – проектанти, мераклии, лобисти…
– Коя е мечтата ви, свързана с Ружинци?
– Освен подобряването на инфраструктурата, това е околната среда. В малките села хората не можаха да привикнат къде трябва да си хвърлят боклуците. Сега ни правят проверки по сигнали за нерегламентирани сметища. Добре, но те са там, много преди аз да стана кмет. Все пак трябва да кажа, че когато си кмет, трябва да забравиш за „тези преди мен“. Гледаш напред и това е! Искам хората да се върнат да живеят тук, младите да не бягат навън. Добре, ако искат да учат висше образование – нека се развиват и после да се върнат. Но нека тези, които нямат възможност да учат висше образование, да останат в Ружинци. Имаме нужда от тях. Младите понякога хора са вироглави, но това е за хубаво. Дават находчиви предложения и държат на тях. решения и предложения търговия.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
Още новини от Видин и региона четете ТУК.
