Антон Герунов е началник на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи Румяна Бъчварова и секретар на Съвета за административна реформа. Той бе сред участниците в конференцията на тема “Големите промени в електронното управление”, провела се в София на 10 и 11 март. Пред Kmeta.bg Герунов разкри визията на Министерски съвет за електронизирането на административните услуги и за последствията от това.
-Г-н Герунов, кои са основните предизвикателства пред развитието на електронното управление?
-Първото от тях е свързано с електронна идентификация, т.е. с използваемостта на електронните услуги. Тази идентификация служи като пропуск за ползвателите на електронни услуги на различни ведомства. Най-семпло казано, всяко административно звено, което има нужда от някаква информация за даден гражданин, верифицира тази информация, т.е. уверява се, че тя отговаря на истината. Процесът става по електронен път.
Ако някой услуга изисква да сте пълнолетна, за да можете да я ползвате, неговата електронна идентификация дава информация за това дали имате навършени 18 г. или не – само това. Системата е централизирана, което значи, че административното звено, което търси информацията, ще получи само онези данни, които търси, а не всички данни за лицето.
Крайната фаза на електронната идентификация може да се илюстрира с пример – ако отидете в болница, през личната Ви карта лекарят ще може да види медицинското Ви досие. Така ще бъдат ясни отговорите на въпросите дали имате алергии, коя е кръвната Ви група. Докторът обаче няма да може да види дали сте поставени под запрещение, дали сте платили данъците си, защото трябва да има максимална защита на личната информация.
МВР поддържа регистър на на електронната идентификация, а Министерство на транспорта и информационните технологии ще поддържа център, към който ще се отправят заявките за електронна идентификация от администрациите, както и от частни лица. Тази идентификация ще може да се осъществява и на телефон и таблет, на всички електронни устройства.
-Какъв ще бъде финансовият ефект от електронното управление?
-Електронизирането на услугите ще доведе до по-малко разходи – ще спести около 1,5 млрд.лв. на държавата и публичния сектор годишно, това е разчет на МС.На хората няма да им се налага да хабят тонове хартия, да се разкарват до различни звена и да хабят пари за транспорт, да плащат за различни услуги, да вкарват данните си двукратно, защото някои звена изискват една и съща информация…
Тук възниква въпросът за сигурността – хората трябва да са убедени, че данните им се съхраняват правилно и че няма да попаднат в нечии ръце и да послужат за злоупотреба. Технологичните процеси в тази насока също трябва да бъдат обезпечени достатъчно добро. Въпросът е как електронните услуги да бъдат и сигурни, и удобни.
-Докъде е стигнал Министерски съвет в работата си по въвеждането на електронното управление и кои са приоритетните области, където услугите трябва да се електронизират?
-Очаква се Законът за електронна идентификация да бъде приет до края на март. В една от комисиите в Народното събрание той вече е одобрен на второ четене. На този етап централната администрация предлага едва 350 електронни услуги от общо около 3000. 600 звена предлагат административни услуги и разбирате, че процентът на електронизираните е сравнително малък, около 13-15. Не е нужно обаче всички 3000 услуги да бъдат предоставяни и електронно.
Ключово е да бъдат автоматизирани приоритетните услуги, тоест тези, които гражданите и бизнесът ползват най-често: подаване на данъчни декларации, на коригиращи декларации, заявления за издаване на лични документи, на паспорти, заявления за регистрация на МПС… Има такива, които се ползват само по 5-10 пъти общо в годината, така че няма защо да ги пренасяме от хартия в мрежата. Идеята не е да електронизираме услуги „на килограм“, а повече от 90% от най-потребяваните услуги да станат и електронни.
Ключови сектори, в които информационните услуги трябва да се развият спешно, са обществените поръчки, здравеопазване, образование… Национална агенция по приходите се справя успешно с електронизацията.
-Кое е основното предизвикателство, пред което Министерски съвет се изправя в процеса на електронизиране на услугите?
-Оптимизацията на процесите. Не искаме просто да пренесем хартиената бюрокрация онлайн, а първо да подобрим начина на извършване на услугата, да съкратим времето за това, да я направим възможно най-достъпна и след това да електронизираме нейна „подобрена версия“. Това става чрез ползване на новите технологии, например хибриден облак, който да поддържа всички данни, нужни за електронното управление.
Освен това оптимизацията води до нов начин на работа на администрацията. Това обаче не значи, че трябва да има съкращения. Идеята ни е да подобрим качеството на административните услуги, защото в момента служителите имат много задачи и работят над капацитета си. Имат много задачи, които не могат да изпълняват в своята пълнота. Административните звена имат контролни функции, но актовете за нарушения са малко, тъй като служителите са заети с обичайните административни процеси – разнасяне на формуляри, водене да деловодство и др. подобни.
