Българо-полската археологическа експедиция започва работа за 56-та поредна година край град Свищов за да проучва лагерът на легионерите Нове. “И през това лято археолозите от двете страни ще продължат съвместната работа в старите или нови сектори, за да допълват зид по зид плана на лагера, да откриват нови данни за военния живот на легионерите, за техния бит и за античната култура по българските земи”, съобщи археологът от историческият музей във Велико Търново Павлина Владкова.
Началото на разкопките поставя експедицията от Познанския университет с ръководител д-р Анджей Биернацки. От тази година започва нов договор с продължителност 5 години. Секторът, избран от полските археолози, е разположен непосредствено западно от Епископския комплекс от V-VI век, който сега е отлично експониран.
Тук има данни за съществуването на внушителна по начин на градеж представителна постройка, синхронна по време на функциониране с огромните терми, намиращи се под основите на Епископията през II-III век.
Задачата на екипа ще бъде разкриването на плана на обществената сграда и нейните функции. Настоящият сезон е определен за организиране на работата, подготовката на терена и неговото почистване, извършването на техническите дейности, които ще бъдат необходими за документирането на комплекса през следващите години и залагането на няколко контролни сондажа. Разкопките тук ще продължат до средата на м. август.
Втори полски екип под ръководството на проф. Пьотър Дичек, Варшавски университет, ще започне работа в началото на м. август. Вече четири години професърът и неговият екип от млади аспиранти проучва сградите, разположени в централната част на лагера, източно от щаба на легиона (принципиите). Комплексът е разположен непосредствено до една от главните улици на лагера, която свързва източната със западната порта (виа принципалис). Тук са били разположени казармените постройки, в които са битували войниците от I кохорта на I Италийски легион, както и офицерското жилище. През миналия сезон в този сектор бяха открити едни от най-интересните находки, намирани до сега – три бронзови статуетки, истински шедьоври на античната пластика.
Археолозите и през този сезон очакват както откриването на нови впечатляващи паметници, така и цялостно да бъде изяснен планът на постройките.
Третият полски екип, пак от Варшавския университет, но под ръководството на проф. Тадеуш Сарновскии и група полски студенти, изпълнява изцяло научна програма, свързана с укрепителната система на лагера и ще работи през целия август. Целта е да бъдат разкрити и документирани различни участъци по крепостните стени на ранноримския и късноримския лагер, като на моменти се налага и повторното разчистване и новото заснемане на вече уж проучени участъци през миналия век. Всичко това води до изготвянето на точен и прецизен план на лагера през различните етапи на неговото съществуване.
Двата български екипа – от Национален археологически институт с музей при БАН (ръководител доц. Евгения Генчева, която е и главен научен ръководител на цялата експедиция) и от Регионален исторически музей – Велико Търново (ръководител доц. Павлина Владкова) продължават разкопките от предходния сезон. Ще бъде проучен участък при западната порта на лагера, който ще даде информация както за нейните строителни периоди, така и за двете улици, които преминават от тук – едната покрай вътрешната страна на крепостната стена на лагера, а другата, централната, водеща към източната порта, където е частично разкрита. В този участък, след цялостното проучване следва експониране, което ще направи възможна връзката между резиденцията извън крепостните стени през портата към вече проучената военна болница, както и към сега експонираните принципи и Епископска базилика.
През сезон 2015 българският екип ще работи със средства, осигурени от Министерството на културата, които са в размер на 15 хиляди лева – една крайно недостатъчна сума за пълноценни разкопки. Ето защо обемът на работа ще бъде доста намален в сравнение с предходния сезон, още по-вече, че от същите пари трябва да бъдат заделени и за консервационно-реставрационни дейности, както и за почистването на терена преди началото на проучванията.
Двете археоложки обаче не са отчаяни от тази ситуация, защото през дългите години на работа на обекта са виждали и години, в които не са имали нито лев държавно финансиране и пак са успявали да продължат проучванията и да имат великолепни научни резултати.
И все се надяват, че Нове, който е сред най-представителните обекти от римската епоха не само в България, но по целия Дунавски лимес, получил признание в европейския научен свят, ще бъде оценен и от министерските чиновници, които няма да се впечатляват от измислици, легенди, вампири и крепости във всеки град, село и паланка, а ще започнат да различават истинското и стойностното културно наследство от бутафорията.
