Археолози от Велико Търново започнаха проучвания на два манастира, които датират още от времето на Асеневци. За четвърти сезон екипът на проф. Хитко Вачев ще копае в района на разкрития през есента на 2014 г. Богородичен манастир, намиращ се под Балдуиновата кула.
При разкопките се оказа, че средновековното огнище на вярата датира още от XIII век и е построено върху ранновизантийската базилика. Локализирани бяха близо 4000 фрагменти от стенописи. Част от тях се отнасят дори към първата половина на XIII век. Намерен бе и частично запазен надпис, в който се чете думата цар. Открити бяха 700 тесера – парченца от смалт, които са съставни части от патронната икона на храма, която е мозаечна и изобразява Света Богородица. Част от тях дори са златни. Локализирани са и няколко знатни погребения.
Находките дават основание на проф. Вачев и екипа му да смятат, че Богородичният манастир под Балдуиновата кула е един от най-представителните в столичния Търновград. От писмените исторически извори е известно, че в района около Царевец са построени най-малко три манастира в култ към Божията майка – „Успение на Света Богородица“, „Света Богородица Темнишка“ и „Света Богородица Одигитрия”. Съществуването им е описано в житията на Теодосий Търновски и Ромил Видински, както и в „Похвално слово за патриарх Евтимий”, дело на Григорий Цамблак.
През миналата година бе открит и олтар на ранновизантийската базилика – епископска резиденция от V-VI век, върху която впоследствие е бил построен манастирът.
Проф. Константин Тотев от търновския филиал на Националния археологически институт с музей към БАН пък проучва манастирския комплекс „Великата лавра“, част от който е и църквата „Свети Четиридесет мъченици“. Археологът и колегите му ще работят в района на средновековна църква от XIV век, чиито останки са намерени през 2007 г., намираща се северозападно от прочутия храм на цар Иван Асен II.
