“Много се надявам да се появят някакви нормални хора, от които да можем да изберем за кого да гласуваме, а не все същите карикатури. Трябва да дойдат нови личности, които да заслужат нашето доверие. Но това явно е много сложен път…”, казва Асен Блатечки в интервю за онлайн изданието “Факти”.
Актьорът в момента репетира образа на Салиери в музикалното представление „Моцарт и Салиери“, което ще бъде представено на 15 август на фестивала „Моцартови празници“ в Правец.
Два месеца преди изборите Блатечки вече е убеден, че няма да гласува: “Със сигурност не бих подкрепил никого. Единствените, за които съм гласувал, бяха СДС навремето. Уви, в Реформаторския блок, доколкото виждам какво става, пак са същите истории, пак се разделят, пак „тоя – на оня“… Аз не съм някакъв крайно десен човек, по-скоро съм центрист, дори смятам, че има много хубави неща в социалната политика на някои по-леви правителства по света. Но не и при нашите компрометирани хора.”
Блатечки твърди, че се е включвал само веднъж в предизборна кампания.
“Това бяха висши военни – всички до един с чинове полковници или генерали, полицаи, пилоти и моряци, – обяснява актьорът. – Истински мъже на честта, които действително искат да оправят нещата. Много сериозни хора. Казах им, че според мен, за съжаление, те няма никога да преминат бариерата. И, естествено, не успяха. А искрено ми се искаше да влязат в парламента”, разказва той.
Според него отношението на политиците към културата показва, че те всъщност са напълно безразлични към дереджето на държавата. „Аз лично нямам нужда Министерството на културата да ми помага. Не разчитам въобще на това, – признава Блатечки. – Но има адски много хора в културата, които се нуждаят от грижите на държавата.
Масовата публика например не знае, че в провинциалните театри има уникални актьори. Уникални! Които са с мизерни заплати, едва свързват двата края и въпреки това продължават да работят, само защото искат да се занимават с изкуство. Просто липса на шанс е, че не са ги снимали по телевизията. Затова хората не знаят колко талантливи, колко изумителни актьори имаме. Много съм обикалял, виждал съм ги и знам – не говоря празни приказки.“
“Ако държавата се грижеше за културата си и за онези, които се занимават с изкуство, – продължава актьорът, – тогава цялото ниво на възпитание, на култура на нацията щеше да бъде съвършено различно. Нямаше да си хвърляме фасовете и празните кофички от кисели млека през прозореца на колата на магистралата. Но забелязвам, че хората започват да се променят наистина – започнали са да стават по-нормални. Така че време е и политиците ни да станат по-нормални. Ама като гледам от кои трябва да избираме, точно обратното е, според мене…”.
