Велико Търново има потенциал и сериозни шансове да спечели титлата Европейска столица на културата през 2019 година. Градът има възможност да стане център за развитие на стрийт арта и изкуството за опаковане на паметници сред младите хора, каза Хана Пайер от Университета по приложни науки в Кремс, Австрия. Тя е разработила магистърска теза, посветена на кандидатурата на Велико Търново за Европейска столица на културата, съобщиха от общината.
За научната си разработка Хана Пайер е проучила мнението на специалисти по темата от цяла Европа. Тя е провела подробни интервюта с ръководителите на 10 от най-успешните кандидатури на градове, които вече са били Европейски столици на културата. Австрия вече два пъти е била част от проекта за Европейска културна столица – през 2003 г. престижното отличие печели Грац, а през 2009-та – Линц. Затова Хана е решила да сподели австрийския опит по отношение на кандидатурата на Велико Търново за 2019 г. Тя предложи резултатите от направените интервюта, изводите, както и препоръки, които са особено полезни за кандидатурата на Старата столица.
Според нея шансовете на старата столица са много големи, тъй като градът ни има огромен потенциал, от който може да се възползва. Хана е впечатлена от факта, че кандидатурата на Велико Търново не е фокусирана върху всички обекти, свързани с историята на града, а е концентрирана върху организирането на различни събития, които да привличат младежи от цял свят.
“Младите хора могат да “облекат” градските паметници или пък да се намери подходящо място, където да рисуват графити, да се стимулират уличните и ситуационни прояви на изкуствата”, казва австрийката.
Тя е в старата столица в рамките на европейски проект за опазване на културно-историческото наследство. По инициативата “Cult tour- културно/градинско/ наследство като фокусни точки за устойчив туризъм” работи екип от водещи научни експерти от три университета в Германия и Австрия. В него са включени само три паметника в Румъния, Гърция и България. В Сибиу е избрана Барокова градина от ХVI век, а в Александропулис – парк, построен през 1960 г., но реконструиран 20 години по-късно. Страната ни участва в разработката с паметника “Асеневци” и пространството в района на Боруна.
