Славчо Димитров е най-възрастният продавач на животинския пазар в Благоевград. В последните години в навечерието на Великден винаги е на тържището. За да се опита да пласира агнетата и яретата и да изкара някой лев. Че пенсиите на него и съпругата му не са високи. 80-годишният мъж чака купувачи на своите три агнета и едно яре. Иска цена от 6 лева за килограм живо тегло. И не се поддава на предложенията на прекупвачите да свали цената на 5 лева. Той най-добре знае как се отглеждат животните. На тази тема разговаряме с него.
-Дядо Славчо, защо не смъкваш цената, за да продадеш стоката си?
-Направил съм си сметката. Защо трябва все стопаните да страдат, а прекупвачите и търговците да печелят на наш гръб. Нека дойдат и видят как се отглеждат тези животни. В цената не слагам въобще нито моя труд, нито този на бабата. Тях никой не може да ми плати. Мен вече и краката не ме държат, макар че се грижим за малко овце и кози. Но бабата не иска да оставим занаята, свикнала е с четириногите, те са ни като другарчета. Няма да сваля цената, след Великден иде Гергьовден, надеждата умира последна. До последно ще ги държа. Ако не бива, ще си ги прибера. Имам достатъчно внуци, че и една правнучка, ще има по едно агне за рождените им дни.
-Помага ли държавата достатъчно на животновъдите?
-Сам не си ли помогнеш, няма кой. Не чакай на държавата. Възмущавам се до дъното на душата си като гледам как младите нямат перспектива, напускат страната. Дълги години съм работил като началник гара в Благоевград. Друго време беше – имаше спокойствие, работа, сигурност. А сега е страшно. Пребиват стари хора по селата ежедневно. Непрекъснато ни обикалят крадци. Разбиват къщи, отмъкват каквото им падне. Няма оправия с тях. Ние се чудим как да си опазим животните преди празниците, че апаши атакуват оборите, крадат агнета и ярета. Управляващите трябва повече внимание да отделят на животновъдството, защото по света бяхме известни с него, земеделието и туризма.
-Лесно ли е да си фермер?
-Не им завиждам на истинските фермери, дето гледат по 100-200, че и повече животни. Аз съм нищо в сравнение с тях. Но и за мен тичането не спира по цял ден. Трябва да им измиеш, да ги нахраниш, да ги изкараш на паша. А почнат ли да раждат овцете и козите, тогава вече е страшно. Спим буквално при тях по цяла нощ, че да не изтървем някое новородено. Даваме пари за ваксини, за прегледи от ветеринари. Затова и са все по-малко тези, които гледат животни, че е трудно и сметката ни не излиза. То и на пазара се вижда – от година на година сме все по-малко продавачите. Това е причината да си държа на цената. И на мен в магазина не ми дават нищо без пари.
-Не е ли обидно за вас прекупвачите да определят правилата на пазара?
-Нищо не можем да направим. Аз как да се преборя с тях? Тук е ролята на държавата, да се контролира, да се осигури пазар за стоката, да се въведат минимални цени. А в момента прекупвачите диктуват какво да се случва на пазара. Ще ни принудят да продаваме и на цена от 4,50 лева за килограм. Те са обиколили високопланинските села, стигат да най-отдалечените махали. Там изнудват старите стопани, купили са стоката им за по 3 лева за килограм живо тегло. Лъжат ги и в кантара. Нашата стока не върви. Има и много внос на животни. За нас е мъката, за прекупвачите е печалбата. Само цената на животните не се вдига. Вече 10 години все продаваме за най-много 6 лева за килограм. А фуражът от 20-30 стотинки за килограм преди десетилетие сега е по 50-60 стотинки. Прекупвачите ни подбиват цената, ние загиваме. Печелят те и големите търговски вериги.
-Какво се търси повече – агнета или ярета?
-Хората искат повече агне, нямам обяснение. Ярешкото месо въобще не мирише за разлика от агнешкото. Още повече, че при ярето фирата е по-малко. От 15 кг живо тегло ще останат поне 9-10 килограма чисто месо. А при агнетата рандеманът е наполовина. Стомасите на агнетата са много големи и там са по-големи загубите в чистото тегло на месото.
-Вярваш ли, че ще дойдат по-добри времена не само за фермерите, но и за страната?
Трудна работа е това. Дано нещо се промени. Факт е, че българинът се отчужди от земеделието, от животновъдството, от църквата дори. Трябва да си помагаме, а не да гледаме да се лъжем и мамим. Ето и тук, по-старите животновъди като мен са твърде внимателни при вземането на парите при продажба на животните. Защото някои гледат да ни пробутат фалшиви банкноти, а и с джебчии е пълно. Моля се за по-добри дни за България. Моят живот е на финала, но искам за младите да има шанс да работят и живеят добре в родината си.
