На 29 октомври бесарабските българи отбелязват своя празник, съобщиха от организацията „Конгрес на българите в Украйна“. По този повод президентът на организацията Юрий Граматик отправи поздравителен адрес към сънародниците ни:
„29 октомври е ден на родолюбие и историческа памет за всички онези, запазили българския дух през годините далеч от географските граници на България. 29 октомври е ден за поклон пред великите бесарабски българи, които се завърнали в България и са спомогнали за нейното Освобождение, Независимост, укрепване и развитие!
България нямаше да е същата без Александър Малинов, Олимпий Панов, Алескандър Теодоров-Балан, Иван Колев, Данаил Николаев, Димитър Агура и много други видни личности от българската история. Нашата съдба има различни моменти през последните два века, но и днес ние успяваме да пазим българщината тук, в Украйна! Докато децата ни пеят песни, рецитират големите български поети, танцуват хоро и честват българските празници, ще бъдем сигурни, че щафетата по родолюбие ще бъде предадена и на следващите поколения.”
Юрий Граматик поздравява всички бесарабски българи и им пожелава: „Бъдете здрави и щастливи! Нека заедно да вървим към по-добро бъдеще и нека не забравяме нашето минало! Мир и благополучие на вас и вашите близки!”
На тази дата (стар стил 15 октомври) през 1838 година се освещава трипрестолният храм в Болград – “Свето Преображение Господне”. Строежът му продължава над 5 години. Църквата се освещава от бесарабския владика архиепископ Кишиневски и Хотински Дмитрий Сулима. Тържествата по този повод продължават четири дни. Специални гости са ген. Инзов и тогавашният арменски архиепископ и по-сетнешен патриарх Нерсес. Тогава за първи път зазвънтяват петте големи камбани на новия Божи храм, който няма равен на себе си в цяла южна Русия.
Проектът за изграждането на църквата е изготвен от известния руски архитект Аврам Мелников. В изграждането на храма е вложен доброволният труд на 10 000 преселници от българските земи.
По онова време, тази част на Бесарабия е в пределите на Руската империя, а нашите сънародници – преселници са със статут на колонисти. Основните бежански вълни на масово преселване отвъд Дунава съвпадат с многобройните руско-турски военни конфликти и са мотивирани от руската протекционистична политика спрямо изселващото се население от поробена България. Така в края на 18 и през 19 век около 400 000 българи се преселват в княжествата Влашко и Молдова и Бесарабия, която през определени периоди е руска територия.
