Реномираното издание Би Би Си Травъл (BBC Travel), което има повече от 3 млн. читатели, публикува като част от поредицата си „Душата на града" история за Пловдив, която се опитва да го представи през очите на хората, които живеят в него.
Журналистът Уил Бъкингам прекарал няколко дни в София, събирайки информация за втория по големина град в България. Направило му впечатление, че хората в столицата имат различно мнение и отношение спрямо типично пловдивската фраза „бича яйляк" и решил да намери сам значението й, като прекарал няколко дни в града под тепетата. Той анализира етимологичните значения на думите, произхода им и наслагва мнението на хора, които са родени в Пловдив или от години живеят тук и имат своето усещане за специфичния начин на живот в града.
"Пловдив се гордее с репутацията си, че прави нещата по свой собствен начин. Веднага след като слезете от автобуса от столицата София, можете да почувствате промяната в темпото на живот. Хората ходят по-бавно тук, изглежда, че имат повече време. Трафикът е по-малко забързан. Докато се разхождате към центъра на града през парка, където възрастни мъже се събират, за да играят шах, а хората си почиват и разговарят под сянката на старите дървета, усещате, че Пловдив е един по-различен град." Така започва разказа си Уил Бъкингам.
Пътеписецът не пропуска да спомене квартал "Капана" с изрисуваните стенописи и множеството барове и заведения, кафенето „Джумая джамия", където хората седят с часове и отпиват чаши турско кафе. Дори котките по калдъръмените улици на Стария град му изглеждат по-безгрижни, отколкото другаде. Според автор, ако попитате хората тук, защо градът е толкова спокоен, те ще ви кажат: "Пловдив е „айляк". И не, защото тук хората не работят.
Така той стига до извода, че в съвременен Пловдив думата "айляк" е придобила собствен смисъл и значение, нещо, което не може да се преведе, а трябва да се почувства. Според него айляк, това да намериш време, да излезеш за закуска и да не се прибереш до вечерта, да успееш да намериш време за кафе в забързаното ежедневие и да откриеш кътчета в града – алеи, малки паркове, пейки – където можеш да се разхождаш с приятели, да слушате музика, да пиете бира и да си говорите. Това е удоволствието, което изпитваш от заобикалящата те среда. Свързано е със свободата на душата и с това да намериш мястото си и да правиш всичко с по-малко стрес.
Авторът цитира и разбирането на българския писател Филип Гюров, който казва: „Не всичко е в суматохата на големия град, необходимостта от закупуване на най-новата технологична играчка, необходимостта винаги да се изкачвате по социалната стълба. Хората, особено младите, са изпитали ужасните странични ефекти от прегарянето. Оттук и нуждата да забавим, да се разрастваме, да живеем повече в синхрон с природата и себе си."
Цялата статия можете да прочете ТУК
Снимка: pixabay.com
