В началото на октомври се пpoвeдe Urbаn Dеvеlорmеnt Fоrum 2020. Събитието бе организирано от "Градът Медиа Груп" в cтpaтeгичecĸo пapтньopcтвo c Eвpoпeйcĸaтa инвecтициoннa бaнĸa и бе разделено на няколко панела, в които се обсъжда финансирането на градски проекти, инфраструктурата и градската среда, развитието на териториите и активните инвестиционни зони на София, мащабните мултифункционални проекти като лост за градска трансформация.
Водещи експерти, заместник-кметове и кметове представиха своите концепции по темите.
Кои са зоните в София с потенциал за развитие и как той може да се разгърне? От Kmeta.bg разговаряме със заместник-председателя на Столичния общински съвет и председател на Комисията по икономика, собственост и дигитална трансформация – за
– Г-н Стойнев, кои са зоните на София, които имат потенциал за развитие и кои са основните стъпки, с които този потенциал може да бъде разгърнат?
София разполага с немалък брой зони, които вече не изпълняват своите функции и може да бъде реализиран техният потенциал за развитие на градски пространства. Конкретни зони, които предстоят да се развият интензивно през следващите години са бившите т.нар. научно производствени зони НПЗ Хладилника, НПЗ Изток – м. Къро- между "Младост" и "Дружба", НПЗ Средец по "Борис III", НПЗ Захарна фабрика, НПЗ Кремиковци. Централна гара, Сточна гара и гара Разпределителна може да бъдат свързани, тъй като те имат вече изградена инфраструктура.
Именно там могат да се реализират различни смесени многофункционални проекти, които да предлагат най-висок клас офиси, жилища и места за публични услуги.
Не на последно място искам да спомена Северните територии, които са приоритетни за развитието на нашия град. С изграждането на инфраструктурните връзки, свързващи тези зони със Северната скоростна тангента, те ще могат да реализират потенциала, който имат към момента.Добър европейски модел е да се развиват зоните в компактния град. София за щастие разполага с редица територии, които в момента не се използват и представляват терени със сериозен интерес за инвестиции и съответно за изграждане на нови градски пространства.
– Как общината и частният сектор могат да си партнират в такъв проект? До каква степен за осигуряването на финанси може да се разчита на общината и доколко се очаква те да бъдат капитал на частния сектор?
Партньоството между частния сектор и общината е от изключетелна важност и за двете страни. Наличието на добре поддържана инфраструктура, на целенасочени и успешни инвестиции от страна на публичния и частния сектор е ключов фактор за устойчиво социално-икономическо развитие на града и на страната. Модерната и качествена инфраструктура е важна предпоставка за икономически растеж и оттам за повишаване на жизнения стандарт на хората. В процеса на своето икономическо развитие нашата страна се нуждае все повече от съвременни и иновативни решения в областта на публичните услуги и от модернизиране на инфраструктурата и комуналните дейности. Днес по-голямата част от икономики в света се намират в неизгодна позиция, поради кризата, предизвикана от COVID-19. Икономическото възстановяване изисква нови инициативи. Точно затова, разпределянето на публични финанси в големи проекти е необходимо да се извършва при задълбочен анализ на разходите и ползите.
– Кои са модерните градски пространства у нас и в Европа, които според вас са пример за успешна трансформация на изоставени терени?
София се променя. Новите технологии са водещи в градския живот. Столицата ни има все по-голяма притегателна сила, а с това нараства отговорността за вземане на добри решения. Изправени сме пред екологични, социални и икономически предизвикателства, с които градовете – администрация, бизнес и гражданите, трябва да се справят съвместно и с общи усилия. Всяка община е нужно внимателно да обмисли стратегиите и мерките си за бъдещото развитие на местната икономика. София е притегателен център за разнообразни бизнеси. На много места се обособиха бизнес центрове, предлагащи най-висок клас офиси, с удобна инфраструктура и всички условия както за служителите, така и за клиентите – функционална логистична мрежа, публични пространства, зелени и водни площи. Отлични примери в това отношение са Бизнес парка в "Младост" или Бизнес център "Европа" в "Дружба".
Градове, чиите ресурси се използват интелигентно и ефективно и които прилагат иновативни технологии за спестяване на разходи и енергия, за обогатяване на предлаганите услуги и за повишаване на качеството на живот, са предпочитани за живот. Такива примери са Виена, Копенхаген, Стокхолм, Париж, Амстердам и др. Уникален пример е Зеещат във Виена.
– Какво превръща един квартал/градска зона в притегателно място за жителите и гостите на града?
София предлага разнообразни възможности при избора на квартал – от централни и оживени райони до по-спокойни такива, но все така добре устроени. София е град, в който всеки може да открие своето предпочитано място – удобен градски транспорт, училища, детски градини, здравни заведения, магазини, ресторанти, детски и спортни площадки, зелени площи.
София е град с история. Столицата на България става все по-привлекателна за туристи с различни интереси и потребности, а амбицията на местната управа е да превърне вековното културно-историческо наследство, разнообразните природни ресурси, богатия културен живот и множеството обекти за целогодишен бизнес в търсен и конкурентен туристически продукт.
С развитието на мрежата на метрото, всички райони по протежението на тази мрежа се радват на огромен интерес от нашите съграждани, които предпочитат жилища до метрото. Европейската практика показва, че метрото е структурен елемент от развитието на всеки един град.
– Планират ли се обществени обсъждания за пространствата на София? Доколко при едни такива проекти има чуваемост за мнението на гражданите или е предопределящо мнението на специалистите?
Обществените обсъждания са изключително важни. Във Визията за София, която приехме преди няколко месеца, основополагащ принцип е, че всяка инвестиция, всяка реконструкция в града е добре да бъде популяризирана достатъчно и да среща подкрепата на гражданите и заинтересованите страни. Само така може да сме сигурни, че ще развиваме устойчиво нашия град. Заедно с градоустройствените планове, които се изработват от специалисти, правим широко обществено обсъждане, с хората, които живеят в съответните райони. Важно е да получим обратна връзка от всички заинтересовани страни.
– Кои са кварталите в София, към които има най-голям интерес и с какво те привличат столичани и идващите от други населени места?
Южните и югоизточни квартали на София са най-атрактивни за хората, които искат да закупят жилище. Това се дължи в голяма степен на изграждането на добра инфраструктура. В същото време райони като "Овча купел" също привличат софиянци, след пускането на третата линия на метрото.
Всяка инвестиция трябва да води до подобряване качеството на живот в дадения район. Именно затова инвеститорите трябва да осъзнаят, че е от взаимен интерес изграждането и поддържането на публични обекти при разработването на всеки проект. Вярвам, че с партньорството на Столична община, гражданите на София и бизнеса, могат да бъдат реализирани такива проекти, с които да постигнем добър за живеене град за хората.
Снимка: Личен архив
Националният конкурс „Кмет на годината“ 2020 вече тече. Гласувайте за своя кмет на kmetnagodinata.bg
