Анна Габровска е мениджър „Култура и човешки капитал“ във „Филип Морис България”. Присъединява се през 2019 г. към компанията след 18 години практика в областта на човешките ресурси в големи международни компании като „Кока Кола Хеленик България“ и „Делойт България“. Анна ръководи отдела, който отговаря за грижата за служителите и вътрешната трансфомация в компанията в изпълнение на визията на „Филип Морис Интернешънъл” за изграждане към бъдеще без дим.
– Г-жо Габровска, какви са ползите за бизнеса от кампания като "Моята професия – моето бъдеще"?
– Бизнесът има нужда от млади и талантливи хора за екипите си. За компании като нашата е изключително ценно да имаме възможност за директен контакт с потенциалните млади кандидати и да видим на практика как тези хора мислят и работят по реални зададени проекти. Тази кампания се явява връзката между бизнеса и младите хора и играе ролята на модератор между големите компании и потенциалните кадри.
– Трябва ли по-тясна връзка между университетите, подготвяните от тях кадри и бизнеса? В каква посока?
– Да, разбира се, че е необходима по-тясна връзка между университетите и бизнеса в България. Подобряването на взаимодействието между университетите и бизнеса е ключов фактор за изграждане на специалисти, чийто професии ще отговарят на бъдещите нужди на пазара на труда. Бизнесът се променя изключително бързо и динамично и сега го виждаме още повече в извънредната ситуация, поредена от пандемията. Променят се вътрешните процеси, организацията и начина на работа в компаниите, комуникацията и грижата за клиентите, породени от промяната в потребителските нагласи и изисквания. Компаниите се променят и преминават към цялостна дигитализация на процесите си в синхрон с бързо променящата се обстановка, за което се изисква възможност за бърза реакция, гъвкавост и адаптация.
А това предполага и нови способности на служителите в компаниите. И именно заради това университетите трябва да станат много чувствителни към тези промени, да изследват и разбират процесите и нуждите на бизнеса, да гледат в бъдещето, да минат на по-ниска предавка, за да са в крак с времето.
Факт е, че изграждането на програма за обучение или специалност е дълъг процес, но нуждата от взаимодействие е в основата на бъдещия успех. Университетите трябва да съгласуват програмите си с бизнеса и да ги оптимизират спрямо промяната в търсенето, да участват в разработването на практически програми, да стават все по-гъвкави с краткосрочни обучения, да са на пазара на труда и да разбират търсенето и предлагането, за да сверяват часовника си. Ролята на бизнеса ще бъде да е активен в съвместната си дейност с всякакви организации, повишаващи квалификацията на служителите, да предоставя актуална информация и възможности за младите кадри, да е готов да инвестира в стажантски програми и по-дългосрочни квалификации. Работата между бизнеса и университетите трябва да е симбиоза.
– През последните години бизнесът във всички сектори се оплаква от липсата на кадри. Как по-лесно талантливи млади специалисти да бъдат открити от бизнеса у нас?
– Колкото по-ясно бизнесът представи дейността си, конкретните ползи от работата в компанията за всеки млад човек, възможностите, които предоставя за израстване в кариерата и придобиване на нови знания и умения, толкова по-лесно младежите ще се ориентират професионално и ще направят своя избор. И когато говорим за комуникация, тя трябва да е ясна за младите хора, да е на правилния, достъпен и ангажиращ език, в правилните канали за комуникация, с правилния обем информация.
И ако бизнесът работи в тясна връзка с университетите, това е предпоставка още по време на учебния процес студентите да знаят, че тук, в България имат възможност за добра реализация и успех.
