В следващите 5 години ще се повишат нуждите на икономиката от специалисти по биотехнологии, хранителни и химични технологии, от психолози.
ИТ технологиите и програмирането ще запазят лидерските си позиции и специалистите по компютърна и комуникационна техника ще бъдат все по-търсени. Това са очакванията на работодателите, анкетирани в рамките на новия рейтинг на висшите училища. В него за втора година се включва прогноза на бизнеса каква нужда от специалисти се очаква в следващите няколко години, пише в. “Сега”.
Най-търсените в следващите 5 години се очаква да бъдат висшистите в областта на биотехнологиите. 60% от анкетираните работодатели очакват да се увеличи нуждата от кадри именно в това професионално направление. Интерес ще има и за специалисти по хранителни и химични технологии. Такива са очакванията съответно на 55.54% и 53.75% от мениджърите, анкетирани за двете професионални направления.
Подемът на най-успешните професионални направления няма да забавя темпо, показват още прогнозите. 52.04% от работодателите очакват да се повиши нуждата от кадри за компютърна и комуникационна техника, а според 51.46 на сто ще се увеличава търсенето и на завършили медицина. Всеки втори смята, че ще се повишат нуждите от специалисти в областите енергетика, туризъм и машинно инженерство, показват още данните от рейтинга.
В очакванията на бизнеса има и някои изненади. Според повече от половината анкетирани работодатели (53.45%) в следващите години ще има глад за психолози. В списъка на професиите, които са дефицитни на пазара, рядко попадат такива с хуманитарен профил. Психологията беше и едно от малкото хуманитарни направления, които в тазгодишния рейтинг се радват на повишен интерес от страна на студентите – по последни данни тя е привлякла 200 младежи повече и бъдещите висшисти в тази специалност вече са почти 4000.
Нагласите на работодателите предполагат сериозни размествания на пазара на труда у нас в следващите години, тъй като перспективните според тях направления в момента не са от най-сполучливите за реализация. През изминалата година едва 14% от завършилите биотехнологии например са се реализирали като специалисти по природни и технически науки. 12.71 на сто работят като продавачи. Средният доход на завършилите е 816 лв., безработицата – 3.65%. Едва 37.43 на сто от биотехнолозите са си намерили работа, за която се изисква висше образование. Делът на продавачите сред студентите по хранителни технологии е малко по-скромен – 9.68%. Почти една пета от специалистите за хранително-вкусовата промишленост работят като приложни специалисти, а 8.74 на сто като специалисти. Средният осигурителен доход на специалистите по хранителни технологии е 700 лв. – по-малко от средната заплата за страната.
С по-добри заплати са завършилите химични технологии – 915 лв. И това професионално направление обаче захранва с работна ръка моловете – около 10% се реализират като продавачи. По 10% от висшистите в това професионално направление работят като приложни специалисти или специалисти. С по-добра реализация могат да се похвалят психолозите. Малко над 15% са на позиции за специалисти по обществени науки и култура, преподавателите са 13.48 на сто. Според данните от рейтинга психолозите изобщо не работят като продавачи. Средният им доход е малко над 819 лв.
Вероятно държавата ще трябва да предприеме мерки, за да повиши интереса на студентите към тези професионални направления и да ги направи по-атрактивни за бъдещите висшисти. От просветното министерство предвиждат целеви стипендии за студенти в приоритетни направления, като средствата трябва да дойдат от оперативната програма за наука и образование. Тези направления тепърва ще се уточняват и има шанс в тях да бъдат включени и тези, за които се очаква търсене от работодателите.
За нуждите на рейтинга е направена и обратната анкета – какъв процент от работодателите очакват намаляване на нуждата от кадри в съответното професионално направление. Най-слабо според мениджърите ще е търсенето на експерти по теория и управление на образованието (17.48%) и история и археология (15.57%). Около 13 на сто са на мнение, че в близките години няма да се търсят учители. Почти същият е делът на работодателите, които очакват, че ще намалее нуждата от енергетици. Не се очаква намаляване на нуждата от кадри в областите математика, материалознание, туризъм и изобразително изкуство. Едва 1.78 на сто от анкетираните мениджъри смятат, че ще намалее нуждата от кадри за социалните дейности.
