Журналистът Александър Андреев смята, че мятането на кръста в реката на Йордановден било „глупаво“, а подобни ритуали имало само в Папуа и Нова гвинея. Очевидно въпреки дългия си живот в Германия, г-н Андреев не е бил на “Октоберфест“. Защото сигурно е доста извисено да изпиеш 10 бири по литър и после да „излееш“ себе си върху най-хубавия парк на Мюнхен.
Доста европейски ритуал е и размяната на ритници и бухалки между футболните хулигани в Англия. Или пък варварските кориди в Мадрид, по време на които публиката врещи, обезумяла от радост при вида на кървящо животно.
Но най-европейско е да дойдеш в Слънчев бряг и да правиш сутрешен секс в басейна, като преди това си скочил там от балкона на втория етаж.
Сиреч-ние сме варвари, ама онези не са.
Ако Македонски от повестта “Немили–недраги” на Вазов мислеше дали ще си докара бронхопневмония при прекосяването на замръзналия Дунав, щеше да остане на топло при Странджата и нямаше да предаде писмото на Левски. Можеше да замине и за цивилизована Германия, която само след 40 години щеше да обяви война на целия свят.
Ако мъжете, които се хвърлят в ледените води, мислят дали ще имат хрема на следващия ден, по-добре да останат вкъщи, да пият цейлонски чай и да мислят за евроценностите на върлия евроатлантически капитализъм, който варварски принуждава професори да бъркат по кофите за боклук.
Според Андреев, храбростта не е модерна и отстъпва място на интелекта и морала. Това, че мъжете плуват в ледените води,не означава, че не са интелигентни или че са неморални. Съхранението на традицията във време, в което сляпото слагачество на всичко чуждо процъфтява, е признак на съзнание за собствената идентичност. Ние СМЕ европейци, макар да сме по-бедни от германците, да пием ракия и да не харесваме Кончита Вурст.
Андреев обаче смята, че за нас са характерни “мутрите и чалгата“. По време на “леденото хоро” се пеят народни песни–символи на патриотизъм и приемственост между поколенията. Общият знаменател между мутри, чалга и скачането за кръста в материала на журналиста остава неизвестен .
Излиза,че приобщаването ни към европейските ценности преминава през отричане на един от най–красивите български народни и религиозни обичаи. Ако това е цената, която трябва да платим, за да се харесаме на “европейците“, ползвали чесалки за глава, когато ние сме се къпели със сапун, предпочитам да бъда примитивна.
