Асоциация на българските села (АБС) е първата по рода си неправителствена организация, която е създадена в обществена полза за подобряване осведомеността на населението в селските райони и създаването на по-добри икономически и социални условия за живот на село.
В интервю за Kmeta.bg председателят на АБС, Борислав Борисов, говори за работата на асоциацията и за бъдещите й проекти.
– Г-н Борисов, бихте ли ни казали как се роди идеята за създаване на такава асоциация?
– Асоциацията е учредена още през 2006-агодина. Аз самият съм израснал на село и имам един непреодолим афинитет към българското село, традициите и живота там. Още си спомням като дете с какво голямо желание прекарвах летните ваканции на село, а повечето от сегашните деца само могат да мечтаят за такова детство. За това се борим от Асоциация на българските села – да има развити села, да се спре процесът на обезлюдяване, да се подобри инфраструктурата и да се привличат повече инвестиции в тях.
– Казвате да се привличат повече инвестиции. Смятате ли, че това е възможно – някой да инвестира на село?
– Убеден съм в това. Имаме добрия пример на всички западноевропейски държави в това отношение. Там няма село без фабрика или завод, селата са изключително чисти, подредени и много млади хора живеят и работят в тях. Затова и Асоциация на българските села реши да направи онлайн инвестиционни визитки на българските села, където хората да имат бърз достъп до информация за възможностите за инвестиции в дадено село. Освен това през последните години се наблюдава положителна тенденция за инвестициите в селските райони. По данни на АБС в 66 общини през последните 5 години се наблюдава относително висока степен на привличането на инвестиции, но спрямо останалите общини все още има големи териториални различия. Освен засилен интерес за инвестиционни проекти в селата от български фирми, то по наши данни около 15% от преките чуждестранни инвестиции са също на територията на селските райони.
– Бихте ли ни разказали малко повече за тази инициатива на АБС?
– Имаме за цел до края на 2015 година да направим интерактивна карта със селата, където в профила на всяко село да заложим основна информация за географско местоположение, контакти с кмет/кметски наместник, демографски и инфраструктурни данни и информация за подходящи за инвестиция (изоставени) селскостопански сгради, обори, бивши ТКЗС-та, сгради на училища, детски градини и свободни обработваеми земеделски земи и други масиви. След като успеем да съберем всичката тази информация на едно място, ще започнем да работим за нейното популяризиране, както сред потенциални български, така и чуждестранни инвеститори. Предвиждаме срещи с посолства, участия в изложения в чужбина.
– Смятате ли, че наистина това би бил работещ модел и че някой наистина ще инвестира в изоставени сгради на село?
– Имаме много примери за вече работещи ефективни инвестиции на село. В редица села вече функционират предприятия, които се занимават с неземеделски дейности. Някои от тях са големи европейски, даже световни брандове. Там където има такива инвестиции, селата са живи, постепенно се подобрява и инфраструктурата. Когато хората взимат заплати, кражбите и престъпността също намалява. Най-много инвестиции има в региона на Пловдив, София, Благоевград и Северна централна България.
– Само чуждестранни ли са инвестициите в българските села?
– Ние като асоциация се стремим да помагаме приоритетно на български инвеститори, в осъществяването им на контакти с кметове на села, общини и когато се налага с представители на централната власт. На база опитът през годините даваме съвети за ефективност и устойчивост на инвестициите на село и винаги настояваме при реализацията на инвестициите да се помисли за подобряване облика на самите села, за създаване на работни места за хората от селата. В повечето случаи фирмите – инвеститори помагат на местното читалище, училище, детска градина, църква, кметство. През годините сме организирали и доста инвестиционни турове за чуждестранни инвеститори, предимно от Западна Европа, САЩ, Китай и Южна Корея. Заради тромавата администрация у нас обаче, някои от тях предпочетоха да инвестират в съседна Румъния, което говори за нуждата от подобряване на инвестиционната среда и условия.
– В заключение бихте ли ни казал какви за вас са стъпките за развитие на българското село?
– Имаме много дълъг път, който да извървим, за да достигнем нивото на развитие на западно-европейските села. В Асоциация на българските села работим усилено за привличане на инвестиции в селските райони, за осигуряване на по-добра информираност на населението, ежегодно организираме информационни кампании по актуални теми, борим се за подобряване средата на сигурност в селата и наистина за превръщането им в предпочитано място за живот, работа и почивка. Все пак всички традиции и обичаи, които са запазили ценностите на българския народ, са тръгнали от селата. Наш дълг е да ги запазим и да се грижим за тяхното развитие.
Гласувайте в конкурса “Кмет на годината” ТУК.
