Над 90 000 българи са преминали през курсове за квалификация и преквалификация през миналата година, като всеки четвърти от тях е получил свидетелство за нова професия.
Най-предпочитаните обучения са за компютърни графици и графични дизайнери, организатори на интернет приложения, помощник-възпитатели и заварчици.
Само през 2020 г. над 2000 българи са получили правоспособност за заварчици и програмисти. Това показват данните на Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО), представени по време на виртуална пресконференция за популяризирането на дейностите по проекта „Качество и ефективност“, изпълняван от НАПОО, в партньорство със социалното министерство и Агенцията по заетостта, с финансовата подкрепа на ОП „Развитие на човешките ресурси“.
България е на предпоследно място по участие на гражданите в дейностите за учене през целия живот, които включват и професионалното обучение. Средният процент по този показател на ЕС е близо 15%, а за страната ни – 2 на сто.
Запазва се интересът към обучението по професиите оперативен счетоводител, охранител, фризьор, козметик, маникюрист, монтьор и техник на транспортна техника. Намалява интересът към обучението за озеленители, помощници в строителството, камериери, продавач-консултанти, ресторантьори и офис-мениджъри, показват още данните на НАПОО.
Квалификацията и професионалното обучение са важни приоритети за следващия програмен период, като ще се финансират различни мерки за пазара на труда.
Европейските средства, които ще бъдат разходвани в следващите седем години, са на стойност 2 милиарда и 167 милиона лева. Те ще са насочени към инвестиции в ученето през целия живот, професионалната мобилност, развитието на нови компетенции, валидирането на умения и др.
Това каза заместник-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова пред участниците в събитието и допълни, че в момента тече обсъждане на Плана за възстановяване и устойчивост, където работодателите, синдикатите, университетите и институциите могат да участват с предложения за реформи, които да гарантират по-гъвкава и адекватна система за обучение, която да подпомогне хората в професионалното им развитие. Основният приоритет, според Русинова, е развитието на умения, нужни на пазара на труда, както и формирането на дигитални компетенции, които отговарят на европейската рамка, но и са съобразени с длъжностите и професиите.
Заместник-министърът лансира и идеята за създаването на единен сертификационен център, който да оценява резултатите от обученията, включително и тези за дигитални умения, така че да се гарантира качествен резултат за бизнеса.
Проучване на НАПОО показва, че 50% от работодателите не са запознати със системата за професионално обучение в лицензираните обучителни центрове, както и че липсва връзка с потребностите на бизнеса, а придобитите умения не са актуални и не съответстват на потребностите на работодателите, коментира инж. Емилияна Димитрова, председател на НАПОО. 70% от представителите на бизнеса, участници в допитването, заявяват също така, че не биха се ангажирали с разработване на държавни образователни стандарти по професии, учебни програми и задания за изпити по професии, но одобряват и подкрепят дуалната система на обучение. От своя страна представителите на центровете за професионално обучение посочват за проблемни административните изисквания към тях, слабото участие на бизнеса и „обезценяването“ на документите за професионална квалификация.
Половината от включените в обучения пък имат очаквания да си намерят нова работа след курсовете, като това е и водещата причина да се включат в професионално обучение, допълни Димитрова.
Заради COVID пандемията, 70% от центровете за професионално обучение в страната са преустановили провеждането на обучения, коментира Красимира Брозиг, главен секретар на НАПОО. Повечето центрове за професионално обучение нямат ресурси за организиране на онлайн обучение, като всеки четвърти обучителен център няма интернет страница. Не са малко и случаите на отказ от обучение в реална работна среда заради страх от инфектиране, допълни главния секретар на НАПОО.
В рамките на своя проект за качество и ефективност на професионалното образование НАПОО ще създаде система, която да улесни гражданите в избора на подходяща за тях професия, както и за идентифициране на обучаващия център, показал добро качество (според резултатите на изпитите, процента завършили, които са намерили работа и др.).
От друга страна, чрез изследването на реализацията на обучените лица и оценката на работодателите за справянето им w реална работна среда, ще се идентифицират липсващите компетенции, които трябва да бъдат развити в професионалните курсове. В рамките на проекта се планира и надграждане на информационната система на НАПОО, което да доведе до ефективно планиране на финансови механизми за професионална квалификация на заети и безработни лица.
Новите модули в информационната система ще облекчат както НАПОО в процеса на контрол на центровете за професионално обучение, така и самите центрове в процеса на документиране на проведеното обучение, стана ясно още по време виртуалната пресконференция.
Снимка: Pixabay
