Дни преди големия празник Благовещение в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София бе открита изложбата "Аз съм Българка!" – Продължението, дело на фотографа Радослав Първанов. Впечатляващите 30 фотоса със слънчеви усмивки на български момичета в народни носии, заедно с великолепието на родните градове и природа очароват малки и големи. Какви качества трябва да притежават участничките в проекта? Каква е разликата между професионалните модели и обикновените момичета, които застават пред камерата? Кое е най-голямото предизвикателство по време на снимките? За родолюбието, вдъхновението от историята ни и гордостта от родните традиции Kmeta.bg разговаря с човека зад фотоапарата, авторът на "Аз съм Българка!" – Радослав Първанов.
– Г-н Първанов, какво търсите в едно момиче, за да застане не просто пред камерата, но и да представи България чрез проекта ви "Аз съм Българка!"?
– Преди всичко, за мен са изключително важни нейната вътрешна красота и нейните качества. Доколко тя е готова да покаже и разкаже за българското в себе, доколко е готова да покаже с лицето, усмивката и собствената си носия това, което всъщност е. Да бъде спокойна и когато минава през голям град с носията си да не се срамува и да не се притеснява. Търся качествата, с които смятам, че трябва да е възпитан един човек, който уважава традициите и историята ни. Търся тези "невидими за очите неща", които ни липсват или не се показват достатъчно. Разбира се, не на последно място търся и физическо излъчване. Тези момичета не са съвършени, не са професионални модели, а съвсем обикновени и нормални. Но дори и в несъвършенствата българката е съвършена, защото е българка.
– Споменавате думата "срам" – защо българката може да изпитва срам от носията си, не трябва ли да се гордее от произхода си, от традициите си и автентичното ни национално облекло?
– В началото на първата част на проекта се прокрадваше мнението, че това е назадничаво, старомодно… дали тези момичета не са монахини. В момента, в който показахме ентусиазъм и желанието да разкажем историята по един различен начин – моментално беше пречупено. Въпреки това, за съжаление има хора, които смятат, че това е срамно. Но когато патриотизмът и българщината не са прекалени, и са в умерени количества – не виждам нищо притеснително.
– Как преценявате кое момиче в кой регион да се снима, до коя забележителност?
– По-голямата част от момичетата в проекта представят родното си място. Но има няколко, които не са заснети в техния град. Това, което момичето може да предложи като въздействие, като образ и отношение към самата история на мястото ме карат да предложа да снимаме там.
– Какво ви вдъхновява?
– Изкуството ме вдъхновява. Българската история. Именно примерът на нашите предци, умирайки за свободата, за да го има нашия народ, хората, които са творили преди нас, за да остане запечатан българският култ в изкуството. Вдъхновява ме всичко българско, което е неопетнено. Но най-силното ми вдъхновение са малко познатите истории, места и хора. Провокира ме да се интересувам повече и да поискам да снимам.
– Кое е най-голямото предизвикателство по време на снимките?
– Във втората част имах много труден емоционален момент в Батак. Когато влязохме в църквата "Света Неделя", където е извършено баташкото клане и ми разказаха историята там – тогава два часа не успях да снимам. Тази случка ме разтърси и промени из основи изцяло като творец, не просто като автор на този проект.
– А коя е най-любопитната и интересна случка?
– На Седемте рилски езера попитаха момичето дали не работи на върха щатно, за да се снимат с нея. На Златните мостове пък друго момиче преодоля страховете си да се катери по каменни блокове. Всяко място крие своите забавни истории. Запомнящите случки са много – от забравени носии, търсене на колани в последния момент до огромен януарски студ в Ловеч. Но това е още една част от нашите лични истории, нашето лично преживяване, защото този проект – това сме ние, това не съм само аз, а е обща кауза.
– Каква е разликата между професионалните модели и обикновените момичета, които снимате?
– Българката си е българка. Но момичетата, които са отдали живота си на фолклора, се отличават от 90-60-90 170-метровите модели.
– Планирате ли 3-та част на "Аз съм Българка!"?
– Да. Все още не съм обиколил цялата страна. Идеята е да съставя картина на България от цялата страна. Освен момичета ще включа и деца, както и многодетни български семейства, за да може да имаме пълната идея на "Ние сме българи".
Снимки: Красимир Свраков/Kmeta.bg
