Предстоящите почивни дни поставят всеки пред неизбежната дилема – кое място да посетят през празничните майски дни. Изборът обикновено “пада” върху някой от големите градове, които предлагат разнообразие от забавления. Спокойствието на българските села по-често остава извън вниманието на туристите, но те не трябва да бъдат подценявани.
Според председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Благой Рагин големите градове имат какво да научат от “българското село”.
– Г-н Рагин, предпочитан ли е селският туризъм у нас или българите все още предпочитат да почиват в големите градове?
– Българските села изживяват своя Ренесанс. Те са голяма притегателна сила за туристите. Те се развиват – от 25 години, откакто в България има семейно хотелиерство, сега ги наричаме малки семейни хотели, те се налагат, особено в някои региони – Рибарица, Тетевен, Троян, Дряново, Чепеларе и други.
Там е пълно с такива семейни хотели. Повече от 1000 са този тип хотели в страната и почти всички работят с пълна сила.
– Кои са хората, които предпочитат да заложат на селския туризъм и с какво ги интригува селото?
– Тези фамилни къщи имат специална клиентела. Посещават ги хора, които обичат уюта, топлината. Това са тези, които обичат автентичната кухня и предпочитат да имат диалог със собствениците. Става дума за специфичен тип посетители, които обичат този тип внимание.
– Само с това ли интригува селският туризъм?
– Не, имаме и красивата природа и спокойствието. Но определено българските села печелят. Те имат своя асоциация, благодарение на която се сдружават, за да излязат на външните пазари и си правят маркетинг и реклама.
Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) е много активна на френския и холандския пазар. Затова и тези семейни хотели си имат гости постоянно.
– Какво трябва да се промени, за да може селският туризъм да привлича повече туристи?
– Аз съм оптимист и ако успеем да намалим билетните такси, ако успеем да направим това, което са направили Прага, Берлин и Варшава – техните столици са свързани и може да ги посетите само срещу 50 евро в двете посоки, ще имаме успех.
Така всеки уикенд хората могат да си позволят почивка в друга страна. Този вариант и ние можем да приложим, проблемът при нас е със скъпите билети.
Западните Балкани вече приложиха тези мерки и затова са много активни. Говоря за Македония, Хърватска, Албания, т.н.
– Значи селският туризъм има нужда от подкрепата на държавата?
– Да, държавата може да направи много неща за българското село. Сред тях са външна реклама, маркетинг и нискотарифни полети до България. Нищо друго не се иска от държавата, това е достатъчно. Би помогнало да има и т. нар. “инфотурове”.
Но определено българските села изживяват Ренесанс и трябва да им се помогне. Това се случва в Добринище, Чепеларе – там е истински ренесанс. Такива региони се развиват по-добре отколкото Плевен, който беше първенец преди 25 г., затова и “големият град” има какво да научи от селото.
