Константин Гаров е една от гордостите на Природо-математическата гимназия в Бургас. Момчето е родено през 1999 г. в София, но през по-голямата част от живота си живее в Бургас. Син е на стоматолози, но самият той от ранна детска възраст има интерес към математиката и точните науки. Трудно могат да се изброят наградите и медалите, които Константин е завоювал на републикански и световни състезания. Още на 12-годишна възраст той става световен шампион по математика и прославя страната ни. Следват редица други отличия и покорени върхове. Разговаряме с Константин послучай първия учебен ден.
– Явявал си се на много национални и международни състезания и си печелил различни награди, изброй най-важните от тях. Кои отличия си извоювал най-трудно?
– Имам медали от различни състезания у нас и в чужбина, но може би най-ценните са двата златни медала от Международни състезания по математика – през 2012 г. от IMC (International Mathematics Competition) в Тайван и през 2015 г. в Китай. Ценен за мен е и един бронзов медал от Всерусийската олимпиада по математика, която се проведе през април тази година в Казан, Русия.
– Какво ти предстои през новата учебна година? Има ли нови състезания, на които ще се явяваш?
– Да, има няколко състезания, както републикански, така и международни. Но за да се класираш в националния отбор за международните състезания, трябва да се представиш преди това добре на републиканските. Така че, засега това ми е най-главната цел.
– След като завършиш Математическата гимназия в Бургас, мислил ли си къде искаш да продължиш образованието си?
– Не съм решил още къде точно, но предполагам, че ще е някъде в чужбина. Насочил съм се към Америка.
– А с каква специалност искаш да продължиш? Мислил ли си например за програмиране, тъй като това е професия, която е добре платена?
– Няма конкретна специалност, към която съм се насочил. Сигурното е само, че ще е свързана с математиката.
– Винаги ли си имал интерес към цифрите? Защо математиката толкова те привлича?
– Харесва ми усещането да се изправиш пред нещо, което изглежда толкова сложно, а всъщност се оказва просто и можеш да се справиш с него. Интересно е да мислиш по някакъв проблем, да виждаш как той се разплита и стъпка по стъпка да го разрешаваш.
– От малък се явяваш на престижни състезания от различен ранг. Изправянето пред огромна конкуренция от цял свят калило ли е характера ти през годините?
– Да, мога да кажа, че ме е променило. С времето все по-малко се притеснявам, когато отивам на състезание. И на републиканските, и на международните състезания отивам сравнително по-спокоен. Знам, че дори да се представя зле, ще има следващо състезание, на което ще мога да покажа знанията си.
– Има ли учител, на когото да си изключително благодарен за успехите, които си постигнал?
– Твърде много преподаватели са ми помогнали в развитието и във формирането на всички качества, които притежавам, за да спомена само един или двама от тях. Това не са само учители от Математическата гимназия, а и преподавателите от другите училища и класове. Затова не искам да споменавам само един от тях, всички имат заслуга.
– Освен математиката, имаш ли други интереси? С какво друго се занимаваш?
– Обичам спорта. Тренирам водна топка от няколко години. Освен това в училище има и други предмети, които са ми интересни и в които се състезавам, не е само математиката. Макар че нямам чак такива успехи, но се явявам на олимпиади по физика, а тази година за първи път и по география.
– Какво би си пожелал и как се виждаш например след 10 години?
– Не знам. Твърде много възможности има и не съм се замислял конкретно. На първо време искам да ме приемат в хубав университет и да го завърша, а след това ще мисля за бъдеща реализация.
– Има ли някоя известна личност, не само в света на математиката, от която да се възхищаваш?
– Има много хора, на които се възхищавам, но ми е трудно да посоча една конкретна личност. Не са един и двама.
