Цар Калоян, управлявал Второто българско царство в периода 1197-1207 година, е бил изключително образован владетел. Неговите богати познания са го превърнали не само в силен дипломат, но и в много далновиден управленец. По своя широк спектър от знания Калоян се нарежда до цар Симеон Велики. Това заяви историкът и почетен гражданин на Велико Търново проф. Пламен Павлов, който представи новата си книга – „Забравеното Средновековие“.
Изданието насочва читателите към 25 сюжета от българската история. В 300 страници авторът представя по обективен и достъпен начин личности и събития, балансира духовната, политическата и културната история. Освен от проф. Пламен Павлов, книгата бе представена от доц. Николай Кънев – декан на Историческия факултет на Великотърновския университет, както и от Марио Мишев – представител на Сдружение „Българска история“ и издател.
Премиерата премина при много голям интерес. Събитието, което бе част от културния календар, посветен на празника на Старата столица – 22 март, събра хора с различни професии, много студенти и ученици. Сред гостите бе и директорът на общинската дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“ Нелина Църова.
Други от темите в книгата връщат времето към последните дни на цар Самуил, както и към последния владетел на Първото българско царство – Пресиан II, син на цар Иван Владислав. Интересни факти напомнят за въстанието на Петър Делян, а също и за съюзниците на първите търновски царе – братята Петър и Асен. Един от очерците е посветен на Константин II Асен – син на цар Иван Срацимир и считан за последен владетел на Видинското царство, просъществувало до 1422 година. „Забравеното Средновековие“ напомня и за ролята на българските царици.
„Историята е социална наука и реалност, която трябва да бъде свеждана до хората. Днес все по-често виждаме, че има потребност от знанията за нашето минало, особено сред младите хора. Тук трябва да отчетем и ролята на добре подготвените учители“, коментира проф. Павлов.
Доц. Николай Кънев подчерта, че „Забравеното Средновековие“ представя сериозни, известни факти от миналото, но поставени на точното място и написани на четивен език. „Историята не бива да бъде само кабинетна наука и работа. Познавайки я, ние си даваме отговор на въпросите кои сме ние, българите, но и какво правим за бъдещето“, завърши доц. Кънев.
