Чавдар Ангелов е доктор по история. 39-годишен, женен с две деца. От 16 април 2015 г. е поема ръководството на Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа”, като и.д. директор. Председател на Постоянната комисия по култура в общински съвет Казанлък (2008-2011 г.), член на Управителния съвет на фондация “Чудомир” (2010-2012 г.)
В последните дни четем тревожни неща за състоянието на паметника на връх Шипка и на бронзовия лъв. Най-безобидното от тях е, че честванията на 3 март може би ще минат без запалването на вечния огън, заради сложната метеорологична обстановка. Говори се за лошото състояние на бронзовия лъв и дори за това, че “Шипка” ще бъде затворен на националния празник? Вие ги опровергахте, но все пак какво е положението?
Проблем със сградата на паметника няма. Тя е здрава и е в състояние да посрещне гостите за 3 март. Само за последните два почивни дни – събота и неделя – ни посетиха над 260 души. Проблемите, които има самата сграда, не са от такова естество, че да застрашават нейната цялост, камо ли сигурността на посетителите и нашите служители.
Що се отнася до бронзовата скулптура на лъва, която се намира от северната страна на Паметника на свободата, държа да подчертая, че тя не се разпада, не се разцепва и каквото още беше написано през последните дни. Скулптурата има нужда от консервация и реставрация, тъй като последната цялостна такава е правена през 1991 г. Атмосферните условия на връх Шипка са тежки, времето е изключително променливо, независимо от сезона, и това е оказало своето влияние върху външния ѝ вид, но не и върху здравината й. В момента се извършва оглед от специалисти и се надявам, че в близките седмици ще получим техните констатации и препоръки за реставрацията на лъва.
Обръщам се към Вашата аудитория – искам да поканя всички, които имат желание, на 3 март и в следващите дни, спокойно да се качват на върха – паметникът ще работи. Писанията, че той ще бъде затворен за посещения са лъжа, надявам се, че тя е направена неволно и не е имало друг мотив.
При вечния огън проблемът е, че когато вятърът е прекалено силен, често се случва да е ураганен, той загася пламъка. Осигурили сме необходимите количества гориво, за поддържането му и огънят ще гори.
Музеят ще може ли да си позволи разходите, необходими за реконструкция на лъва?
Резултатите от огледа ще дадат яснота какви дейности ще трябва да бъдат извършени и с какви материали. Чак след това е можем остойностим разхода. Към настоящия момент обаче този въпрос не е на дневен ред.
Бихте ли приели помощ от дарители? Напълно възможно е такава кампания да бъде подета от различни организации или хора?
Ние също мислим в тази посока. В крайна сметка, на този връх са се сражавали българи от всички краища на Родината и е съвсем нормално, когато дойде време за една такава инициатива, да се обърнем към българската общественост за помощ. Уверявам Ви, че ние ще го направим, защото сме убедени, че това е въпрос на национална чест и съпричастност. Това може да се окаже кауза, около която да се обединят и държавни институции и българското общество.
В края на миналата година имаше инспекция от Министерство на културата. Има ли вече резултат от нея?
През септември 2015 г. подадох сигнал до Министъра на културата, относно проблемите, които имаме по поддръжката на сградата и бронзовия лъв. На тази основа беше разпоредена проверка, извършена през ноември от Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство”. Колегите дойдоха, дадоха своите предписания и въз основа на тях ние придвижваме нещата, за които говорихме до момента. Това не е нещо извънредно, а просто поредният етап от поддръжката на Паметника на свободата.
Какъв е бюджетът за издръжка на националния парк-музей? Достатъчен ли е той?
С промените, които бяха направени в Закона за закрила и развитие на културата в края на миналата година, държавните музеи, в частност и нашия, преминаха на делегирани бюджети. Ако трябва да направим едно сравнение, тази година разполагаме с около 200 000 лева повече в сравнение с 2015 г. Утвърденият от министър Рашидов бюджет на музея е малко над 530 хил. лева, докато миналата беше около 330 000. В тази сума са включени и собствените приходи, които трябва да реализираме – 170 000 лева. Значителна част от тези средства ще бъдат насочени към поддръжката на Паметника на свободата, прилежащите му площи и останалите паметници, които влизат в рамките на Националния парк музей „Шипка-Бузлуджа“.
Увеличението на бюджета ви е доста сериозно, ако го сметнем в проценти.
Да така е, и това е още един пример, че Министерството на културата прави възможното за обезпечаването на нормалната работа на нашия музей.
Решен ли е въпросът е охраната на монумента?
Към днешна дата проблем с полицейската охрана няма. МВР охранява Паметника на свободата, служителите на полицията са на върха 24 часа в денонощието, който го посещава ще го забележи. Работим с тях много добре и използвам предоставената ми възможност, за да им благодаря за това, което правят.
Плащате ли за тази охрана?
Не.
Преди да поемете ръководството на музея имаше съкращения в персонала, който се грижи за монумента? Достатъчен ли е броят на хората, с които разполагате?
В момента наличният персонал е достатъчен, за да си вършим спокойно работата, а предвид увеличението на бюджета можем да наемаме допълнително хора – за поддръжката и чистотата, когато това е необходимо и за други дейности. В края на миналата година успяхме да закупим професионална техника за поддръжка на зелените площи, която улеснява значително тези дейности, пестейки време и разходи. Някои от колегите са натоварени с допълнителни задачи, но ще се справим.
Какъв е щатът ви в момента?
Към момента 20 души работят в Национален парк музей „Шипка Бузлуджа”, но в следващите няколко дни ще има още едно назначение.
Какво предвижда програмата за честванията тази година?
Организацията на официалната програма се разменя между общините Казанлък и Габрово, като тази година се пада на Община Казанлък. Ние подпомагаме провеждането на събитията. От началото на седмицата експонирахме документална изложба, посветена на Граф Игнатиев, който има съществен принос за възстановяването на Третата българска държава. На 2 март организираме публична лекция на проф. Вера Бонева съвместно с колегите от Исторически музей „Искра” в Казанлък, която беше посветена на Санстефанския мирен договор. На 3 март колегите от казанлъшкия музей ни гостуват с изложба литографии от Руско-турската война, която ще бъде експонирана в самия Паметник на Свободата, на предпоследното ниво, така че всеки, който ни посети утре или в следващите дни ще може да я види. В следващите дни ще оповестим и други инициативи, които нямат директна връзка с 3 март.
Колко хора очаквате да се качат на върха на 3 март?
С всяка изминала година броят на хората, посещаващи Паметника на свободата се увеличава непрекъснато. Нека събирането ни на връх Шипка да се превърне в един истински празник – празника на Свободна и Независима България.
