За Яне Петков, известен като Човека амфибия, 64 години не стигат, за да подобрява рекорди на Гинес. Той учуди света за пореден път на 24 юли, след като преплува 3380 метра в Охридското езеро, пъхнат в чувал с вързани ръце и крака. Успя да подобри постижението на индиеца Гопал Карди, което бе 3071 метра. Човека амфибия доказа за пореден път необятността на човешките способности. Преди две години той плува под вода със завързани ръце и крака за трети път. Първият път го направи през 2011 г. в язовир „Кърджали”, а две години по-късно – в Охридското езеро в Македония. Яне Петков е вегетарианец, последовател на Петър Дънов, бивш състезател по плуване и водно спасяване.
– Г-н Петков, не спирате да учудвате света с постиженията си. Само рекордите ли са важни, или има друго послание това, което правите?
– Рекордът си е рекорд, но за мен има нещо много по-важно. С това постижение доказвам, че човешките възможности са необятни, няма граници за тях. Бог е вложил тези възможности в нас, въпросът е човек да знае правилния път, за да ги разгърне. Това е смисълът на човешкия живот. Тялото ни е нужно, но човекът е душата. Имаш ли връзка с духа, можеш всичко.
Плувах в Охридското езеро на гладно, макар че специалистите настояваха да хапна преди плуването. Тъкмо завърших рекордното си плуване, когато се появи силен вятър срещу мен. Ако бе задухало по-рано, нямаше да постигна рекорда. Трасето бе много трудно, с куп опасни течения.
– Коя е вашата философия и помога ли Ви за успехите?
– Ние имаме връзка с невидимия свят, никой нищо не може да постигне сам, ако не му помага невидимият свят. За мен дишането е наука, обичам да медитирам, да търся връзката с духовното, с невидимото. Но за всичко това предстои да напиша книга, не искам да издавам всичко сега. Ще разкрия в нея законите на Космоса, как може да се разгърне потенциала на човека.
Сутрин ставам и благодаря на Бог, че ме е запазил. Поздравявам всички клетки в тялото си. В мир съм със себе си и с останалите. За успех в живота е необходимо да следваме неговите мъдри слова: Пази свободата на душата си, светлината на ума си, силата на духа си, доброто на сърцето си. Аз вярвам, че има космически разум. Ние сме временно на Земята, душата се връща във вселенския разум.
– Може ли нещо да попречи на разкриването на човешкия потенциал?
– Злобата и завистта, яростта и гневът. Всичко това реално блокира дарбата и тя не може да се разгърне. Необходима е положителна енергия на мисълта, за да проявим способностите си. Три са нашите основни енергии – сърцето, ума и волята. Мисълта е извън нас, ние сме само нейни проводници. Енергията на мисълта е най-мощната.
– Каква е рецептата за успехите Ви?
– Аз смятам, че има три основни правила за успеха – ясна мисъл, постоянна положителна енергия в правилната посока и вяра. При дишането си ползвам четири елемента, единият е силата на мисълта, но другите три ще разкрия в книгата си.
– На кого сте благодарен за поредния си рекорд?
– Цялата заслуга за това, което направих, е на община Петрич, на кмета на общината – Димитър Бръчков, на неговия екип, които повярваха в мен. Аз съм от Сандански, но отскоро имам адресна регистрация в Петрич. Защото ценя този, който ми е подал ръка. Аз съм господин Никой без тази подкрепа. Да не забравя и собственика на комплекс „Комитите” в петричкото село Чучулигово, където се подготвям. Там съм решил в скоро време да създам школа за здравословен начин на живот. Ще уча безплатно децата да плуват.
Благодарен съм и на хората в Охрид, на местната власт там. Те ми помагаха през цялото време. Чувствах се неловко, тъй като ме третираха като някаква звезда. Дори футболисти, които бяха на подготовка там, си правеха снимки с мен и знаеха, че съм Човека амфибия.
Вече се възстанових от плуването в Охридското езеро, тренирам усилено, тъй като ще поставя още два рекорда. Засега ще издам само, че няма да бъда със завързани ръце и крака. Но не е само плуването – всяка сутрин отделям време за специално дишане, за медитация. Връзката с невидимия свят е молитвата, аз я правя с медитацията, така научавам какво ще се случи в бъдеще с мен.
– Как бихте описали накратко самият себе си?
– Обикновен човек, който използва знанията си по правилен начин, за да разгърне потенциала си. Мъж, който десетки години се занимава с енергията на Космоса и е благодарен на своя духовен учител и велик българин Петър Дънов. Човек, който помага, ако може, който не изпитва завист и злоба, който умее да прощава.
– Тежи ли му нещо на Човека амфибия?
– Липсата на двамата ми синове и на внука ми. Големият ми син е семеен, имам внук от него, семейството му живее от години в Италия, малкият син с приятелката си пък е в Англия. Крайно време е политиците да се замислят защо хората масово напускат България, да оправят стандарта на живот тук, за да останат в Родината си младите хора. Тежи ми, че ги няма синовете ми, че го няма внукът ми. Чуваме се, но ми се ще да ги виждам всеки ден, да са до мен.
– Ще пожелаете ли нещо на българите?
– Най-важното е да бъдат живи и здрави, да са заредени с положителна мисъл, с оптимизъм за бъдещето. Това ще им помага в живота. Нека вярват в личния си успех, за да могат да го постигнат.
