Чудото Стоянка Мутафова днес – на 2 февруари – навършва 93 години!
И отново ще бъде на рождения си ден на сцената на Сатирата. Тази година със спектакъла “Скакалци” от Ст. Л. Костов, съобщават от Сатиричния театър.
След представлението колегите на Стояна – Мария, както е записана в кръщелното свидетелство, от Сатиричния театър и от “Дрийм тийм прадакшънс” ще поздравят рожденичката.
Такова невероятно съчетание на огромен талант, неподражаемо очарование и дълголетна преданост към театъра е единствено в българския, а може би и в световния театър. Неслучайно по инициатива на Сатиричния театър, поета от Съюза на артистите в България и подкрепена от Министерството на културата, се проучва възможността нейното сценично дълголетие да бъде отбелязано в книгата за рекорди на Гинес.
Да обичаш Стоянка Мутафова не е трудно. Да се възхищаваш на виталността на таланта й е станало вече някак банално. Няма българин, който да не се е смял с нея. Със смях, а това значи с надежда, голямата българска актриса храни всички ни вече толкова години. Нейният дух е несекващо млад, изкуството й иска все нови и нови предизвикателства. Днес в афиша на театъра има три спектакъла с нейно участие. Само в Сатирата, нейният любим театър, тя е изиграла досега над 70 роли.
Как й се играе! Как й се иска да продължи смехът да властва на сцената, а ръкоплясканията да издават, че поне в тези два часа зрителите са били малко по-щастливи … Взаимната обич между Стоянка Мутафова и нейните предани зрители я крепи и на сцената, и в живота. С всяко излизане на сцената тя сякаш се подмладява, става познатата ни освободена от култивирани задръжки Стоянка Мутафова, отново и отново е едно дете, което иска да бъде свободно в импровизациите си, в играта си, в запленеността си от сцената …
При цялата българска скептичност към известните личности, нейната слава е неоспорима. Само можем да си завиждаме, че сме нейни съвременници. “Още много години да й ръкопляскаме дори още при излизането й на сцената … Тя го заслужава! Да ни е жива и здрава!”, пожелават й от Сатиричния театър.
Преди 3 години, когато голямата актриса празнува 90 години, Мутафова каза пред БГНЕС: “За мен този театър (Сатиричният театър) е кажи речи всичко. Даже, може би, съм жертвала детето си, без да искам, заради театъра. Моята мечта да бъда актриса беше толкова голяма и голяма битка с баща си имах, който се съсипа да ми втълпява, че не съм родена за артистка, че нямам никаква дарба, ама никаква. Понякога това много лошо ми влияеше, защото той е бил драматург в Народния театър, той разбираше много театър. Той беше много висококултурен и образован човек. Следвах класическа филология, искаше да ме прави археолог. Не успя да се наложи, но успя да ме накара до край да изкарам университета и след това аз се чувствах свободна и станах артистка. Един ден той ми каза: “Виж какво, ти нямаш данни, не си хубава”. Красавица де, тогава по мое време беше много важно да си красавица. И по това ги избираха много често. Така нещо, ако ти липсва хубост, отиваш назад. Той ги знаеше тези работи и ми каза: “трябва да знаеш, че или трябва да бъдеш номер едно, или хич”. И аз тогава казах: “Аз ще бъда номер” и си повярвах. Той ми се изсмя. Аз му викам: “Смей се, ще видиш”. И не можа да види, де. Т.е. като казвам номер едно, аз в никакъв случай не се слагам номер едно, но съм между тези, който се отделиха, няма какво да скромнича. И съм между единиците. Разправяше едно време една баба, че когато някой каже нещо, винаги едно птиче лети и казва: “Амин! Амин! Амин!” Сигурно съм го казала в “Амин”, та е станало”, каза Стоянка Мутафова.
Въпреки че казва за себе си: “Мрачен човек съм по-скоро. Не толкова тъжен, колкото мрачен. Не обичам компаниите, например. От малка, от дете винаги съм избягвала калабалъка, да съм с много хора. Много приятелства – не. Винаги съм имала приятелка една, повече не. Другото не е приятелство. И смятам, че който говори, че има много приятели, той няма нито един. Някои казват: “Аз имам приятели, с приятели бяхме, така обичам приятелите си”. И колко приятели имаш? Ти не можеш да бъдеш приятел с толкова много хора. Приятелството трябва да се цени и трябва да си подбираш приятелите”, днес всички я опровергават. Защото Стоянка Мутафова не е “Стихийно бедствие”, а явление. В най-хубавия смисъл на тази дума.
Стоянка Мутафова е родена на 2 февруари 1922 г. в София. Завършва класическа филология в Софийския университет и Държавна театрална школа в столицата. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 до 1956 г. в Народния театър “Ив. Вазов”. Тя е една от основателките на Държавния сатиричен театър “Алеко Константинов”. През 2001 г. получава наградата “Паисий Хилендарски”, а през 2002 г. – орден “Стара планина”, първа степен.
