Морето поднесе най-големия археологически подарък за бургазлии. Февруарската буря през миналата година разкри основи на римска сграда край почивния дом в Сарафово. Морето буквално свлече земна маса и показа конструкциите на късноантичната църква. По-късно пък лековита вода бликна в основите на храма. Археолозите са убедени, че в миналото, аязмото е било тачено като чудодейно.
Лековитият извор най-вероятно е накарал някогашните местни жители да вдигнат точно на това място църква. Според археолозите тя датира от IV-VI век и е била с необичайно богата украса. Открита е мозайка в пет цвята, ритуално вкопана пред апсидата на храма, както и останки от стенописи – изображения на светци и гръцки надписи, които в момента се реставрират. В параклиса са вградени дялани блокове, взети вероятно от представителна антична сграда.
Запазена е олтарна маса. Открити са находки за извършени две погребения, което подсказва, че в миналото мястото е било много почитано. Според ръководителя на археологическата мисия доц. д-р Людмил Вагалински има данни, че през ХII век храмът е бил разрушен, а на негово място е построен малък параклис с аязмо, откъдето е извирала водата с лековити и чудодейни свойства. По време на разкопките излязоха и стени от голяма римска сграда от II-III век. Руините тепърва ще разкриват миналото на района.
Морето поднесе най-големия археологически подарък за бургазлии. Февруарската буря през миналата година разкри основи на римска сграда край почивния дом в Сарафово. Морето буквално свлече земна маса и показа конструкциите на късноантичната църква. По-късно пък лековита вода бликна в основите на храма. Археолозите са убедени, че в миналото, аязмото е било тачено като чудодейно.
Лековитият извор най-вероятно е накарал някогашните местни жители да вдигнат точно на това място църква. Според археолозите тя датира от IV-VI век и е била с необичайно богата украса. Открита е мозайка в пет цвята, ритуално вкопана пред апсидата на храма, както и останки от стенописи – изображения на светци и гръцки надписи, които в момента се реставрират. В параклиса са вградени дялани блокове, взети вероятно от представителна антична сграда.
Запазена е олтарна маса. Открити са находки за извършени две погребения, което подсказва, че в миналото мястото е било много почитано. Според ръководителя на археологическата мисия доц. д-р Людмил Вагалински има данни, че през ХII век храмът е бил разрушен, а на негово място е построен малък параклис с аязмо, откъдето е извирала водата с лековити и чудодейни свойства. По време на разкопките излязоха и стени от голяма римска сграда от II-III век. Руините тепърва ще разкриват миналото на района.