Пророчеството на свети мъченик Боян, княз Български според българската православна църква е свързано с покръстването на българите. Легендата разказва, че по времето на хан Крум (802-814) веднъж сред пленници попадна и ученият византиец Кинамон. Синът на Крум – Омуртаг (814-831 г.) забелязал влиянието му върху синове му или просто от неприязън към християнството го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831-836 г.), по молба на своя по-голям брат Енравота извел Кинамон от затвора и го подарил на брат си като роб, така княз Енравота под влиянието на Кинамон тайно приел християнско кръщение и бил наречен Боян. Няма никакви фактологически сведения за него: нито къде е гробницата му, нито къде са мощите му, нито дали е съставяна служба в негова чест. Паметта му се празнува на 28 март със споменаване на името му в денонощното богослужебно последование. Княз Боян Български е познат като първия български мъченик, умрял за християнската вяра.
На 28 март имен ден празнуват всички, които носят името Боян (означава – маг, лечител), Боянка, Бойко, Бойка, Албена.
Житие на св. мъченик Боян–Енравота, княз Български
Българската държава била основана на Балканския полуостров в 681 г. от едно войнствено племе от тюркски произход – прабългарите, макар че в нея местните славяни винаги са представлявали господстващата съставна част племена, и се настанили в тези земи още от началото на VI век.
Един от най-великите ханове на онази България, хан Крум (803 -814 г.), при едно от многото свои нашествия във Византия взел в плен учения византиец Кинам.
Синът и наследник на хан Крум, хан Омуртаг (816–831 г.), забелязал христианизаторското влияние на Кинам върху ханските синове. Омуртаг се опитал веднъж да го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза. Понеже Кинам рязко отказал да стори това, хвърлили го в затвора за дълги години.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831- 836 г.), по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам.
Като узнал това Маламир опитал да застави брат си да се откаже от “чуждия Бог”. Но князът решително заявил:
– Аз се гнуся от езическите идоли и почитам Христа, истинския Бог и никой не ще може да ме отлъчи от любовта ми към Христа!
Тогава Маламир произнесъл над него смъртна присъда. Преди да бъде посечен, мъченикът произнесъл вдъхновена пророческа реч:
– Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият – обръща се към брат си Маламир – подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!
След това Христовият мъченик преклонил глава под меча и приел мъченически венец около 833 година.
Скоро умрял и Маламир и понеже нямал наследник, наследил го Пресиян (836–852 г.), син на княз Звиница, втория му по-голям брат. А синът и наследникът на Пресиян, Борис (852–889 г.) приел християнството (856 г.) с името Михаил и покръстил целия български народ. Изпълнило се пророчеството на св. мъченик Енравота-Боян, княз български.
Освен тези сведения, ние нищо друго не знаем за него: где е гробницата му, къде са мощите му, имало ли е служба в негова чест.
Паметта му се празнува на 28 март само с поменуване на името му.
