Красимир Мирев е роден на 15 юли 1949 г. в Търговище. Завършил е медицина във Варна с първа специалност “Хирургия”, има и втора специалност “Социална медицина и здравеопазване” от Москва. Работил е като хирург, бил е директор на болницата в Търговище и депутат във Великото народно събрание. От октомври 1999 г. досега е кмет на община Търговище за четвърти пореден мандат. От март 2004 г. е председател на УС на НСОРБ, а от февруари 2007 г. е вицепрезидент на Комитета на регионите на ЕС.
– Д-р Мирев, разговаряме в момента, когато като заместник-председател на Националното сдружение на общините в България и кмет на Търговище участвате в големия форум – Годишна среща на местните власти в Югоизточна Европа в Пловдив. Каква е вашата оценка за форума?
– В рамките на Годишната среща ние имаме и Общо събрание на Националното сдружение на общините в България, и паралелно имаме възможност да участваме в срещата, което дава по-големи възможности за дискусии. Освен това имаме и конференция по една много важна тема – справяне с бедствията. Имаме възможности и за участие в борсата на общински проекти, което е също колкото традиционно, толкова и полезно за всички нас.
– Тук в Пловдив са кметове от различни общини, с различни проблеми. Общото обаче между градоначалниците е, че целта на всички е усвояването на еврофондовете. Как се справят общините в тази посока?
– Безспорно това е въпросът, който се открои и в отчетния доклад на Управителния съвет на Сдружението за мандата. Оценява се като успех на българските общини в усвояването на фондовете. Безспорно ние минахме през страшни перипетии, учихме се взаимно, дълго време взаимно се обвинявахме централната и местната власт и спорихме кой е с по-голям капацитет. В края на краищата аз мисля, че общините в края на периода ще успеят да усвоят по-голямата част от средствата и средно във всяка една община се правят по 15 проекта. Усвояват се по 35-36 милиона. Факт е, че наистина имахме много слабости, неукрепнал капацитет, а някъде дори липсващ, както и едно много голямо неразбиране от страна на управляващия орган. За щастие нещата сега се подобряват. Усилията са видни и от страна на местната власт, и от страна на управляващия орган, за да се избегнат негативите, защото на практика ние вече сме в новия програмен период, приключвайки стария.
– Кметовете споделят ли опита си при реализацията на проектите, както положителния, така и този, при който има допуснати грешки?
– Ние кметовете не обичаме много да се хвалим особено в работния период, като тук изключвам предизборните периоди, но е важно и за нас и за тези, които идват след нас, наистина да споделяме опита си и да акцентираме върху проблемите, за да не ги повторим. Дори на национално ниво последните три месеца коментираме по отделните оперативни програми, които най-много ползваме, за да набележим проблемите и грешките и да се опитваме да ги избягваме.
– Отварят се и новите програми. Каква е готовността на общините за усвояване на средствата от тях, които по последна информация са около 32 милиарда?
– Ние обсъждахме с колегите програма “Околна среда” и там се получава нещо много неприятно. Разбира се тук не бих укорил нито министър Ивелина Василева, нито управляващия орган, но на практика половината от областите в България няма да могат да се докоснат до средствата от ОП “Околна среда” в сферата на водите, защото не могат да изпълнят едно задължение, поставено за водния сектор: всички общини в дадена област да са обединени от един воден оператор. Това автоматично изключва високопланинските райони, където практиката е да има няколко водни оператори.
– Това изискване на Европейския съюз ли е?
– Трудно ми е да кажа дали е на Европейския съюз или дали не е било представено преди години като наше становище, това не мога да кажа, но е факт, че го има като изискване и това ще лиши голямат част от общините от тези средства. Това е нашето притеснение.
– Доволни ли сте от отношението на държавата към общините и каква подкрепа очаквате от нея?
– Тук стигаме до въпроса за децентрализацията, където нещата въобще не се движат напред и това не е от днес, а от пет-шест години. Все по-трудно, все по-трудно и накрая почти нищо. В този смисъл нека не изразяваме така взаимоотношенията си – дали ще се помага или няма да се помага. И централната, и местната власт имат своите функции, които по конституция трябва да се изпълнят. Големият проблем е, че не повишаваме приходната база и така с всяка следваща година общините все повече обедняват. И в този смисъл ние няма как да сме доволни и търсим възможности да подобряване на ситуацията, защото и създаденият Съвет по децентрализация не може да изпълнява своите задължения.
– Ще поставите ли отново проблемите на общините пред държавната власт?
– Многократно сме ги поставяли и сега на форума в Пловдив отново го правим, но не тук е проблемът. Не бих казал, че тук има някакво незнание, не бих цитирал или посочил дори това или онова правителство, защото такива са проблемите и във всички развити страни, или по-скоро е било проблем – и във Франция, и в Германия, и в Белгия и Холандия. Само че, те навреме са го преодолели. Преодолели са го по-бързо от нас, докато при нас го няма това разбиране, че когато възлагаш функции и отговорности на местната власт и с всеки един нов закон, възлагаш нови функции и нови отговорности, няма как това да става без финансов ресурс. Защото ние покривахме до известно време било с приватизация, било по друг начин, но вече няма откъде. И това не е от вчера. Отдавна няма откъде. Начините за решаването на тези проблеми са ясни, остава да намерим формата, под която да ги решим. Нямаме илюзията, че всичко ще се реши от раз, разбираме и проблемите на дължавата, защото ние сме част от тази държава и участваме в решаването на тези проблеми, но искаме да погледнат и към нас.
