Добре дошли на 350 метра над Центъра на София – над всички облаци и глупости. Снимки: otnebeto.com
Какъв е буквалният смисъл на клишето „гледай на нещата от високо?” Да се правиш на важен? Да си мислиш, че светът ти е ясен? Фотографът Светлин Маринов има далеч по конкретна представа, в която няма и капчица субективност.
Светлин от 2 години „лети” с т.нар. квадрикоптери – неголеми устройства, с 4 перки, към които могат да се закачат различни по вид фото и видеокамери. Може да сте ги чували с по-популярното и конспиративно „дронове” Чрез работата си с тях, той съчетава хобита и мечти – да лети, да снима, да пътува. Резултатът от комбинацията въплъщава в себе си чистото удоволствие от всичко това – въздушни снимки на България, които те извисяват над дребното ежедневие. Местата, архитектурата, природата – картината, по-голяма от вътрешния ни свят, в който обичаме да се самовглъбяваме.
„Самото летене неслучайно е мечта на доста хора. По моето виждане, това беше най-реалистичният начин да я осъществя – няма го усещането за опасност, а можеш да виждаш нещата от високо,” разказва Светлин. Той има два квадрикоптера, с различни по вид камери закачени за тях. Разполага с възможността в реално време да наблюдава картината от летящия апарат, чрез специални очила, които правят радиовръзка с устройството. „В голяма степен се чувстваш, като че ти самия си полетял”
Историите и вижданията на Светльо най-добре разказват снимките му.
„В личните ми разбирания, границите са странно нещо. Всички сме хора на тази земя. Минаваш някакви 800 метра и ти фактически си на същото място, а някакво странно деление ти казва, че не си. Въпреки всичко, в снимките ми има доста патриотизъм, понеже България е изключително красива страна. Аз лично се отказах от Зелената си карта за Щатите, след като бях ходил там 5 години подред на най-различни места – Чикаго, Бостън, Сан Франциско, Оклахома … Не спираха да ми липсват природата и хората на България. Това завръщане говори за обичта ми към родината. Сега имам специфично желание да събирам изображения на България и да ги показвам.”
„Едно от първите неща, които провокираха идеи за въздушни снимки, бяха разходките в София. Тук хората по-често си гледат в краката, което не е лошо, но аз гледам и нагоре. По фасадите на сградите, особено по-старите, има много интересни орнаменти – стари часовници, хора държат Земята. На места сякаш има по-малка сграда, построена върху по-голямата. Тези покриви, на които най-често ходят само гълъби. Исках да видя тези места от близо, този друг свят, който съществува само на 20-30 метра над главите ни.”
Светлин е на 32 и работи в софтуерна компания. Като много IT хора, обича да компенсира за работата във виртуалната реалност с много преживявания в нормалната. Слиза в софийските подземия, практикува зимни спортове, свири на пиано, пътува много и лети с различни устройства от 4 години, за да изброим някои от заниманията му. Фотографията сякаш е естествения метод да запазиш всичко в ума си.
„Първата ми снимка е била на Паничище, с Praktika-та на нашите. Бях много малък и не помня почти нищо, но имаше някакви много внушителни борове и насочих апарата към тях. След като проявихме снимките, може би за да ме насърчат, но те и техни приятели ми хвалиха кадъра.”
„Правя и спонтанни заснемания и планувани такива. Някой път просто тръгвам на разходка и си взимам раницата, с неща за 1-2 дни в нея. Квадрикоптерите тежат около кило, кило и половина и лесно се закачат за туристическа раница.
Както много фотографи, специфичен интерес ми представляват природата и различните други пейзажи. В последствие се насочих и към събитията.
Тазгодишната Сурва в Перник
От известно време Светлин снима и събития по поръчка. Не би могъл да се изхранва така, но както всеки, мечтае хобито му да стане работа. Така или иначе, постоянно създава истории.
„Бях поканен да снимам стогодишнината на Левски на Националния стадион. Получиха се много интересни кадри на мача с Лацио и на пирошоуто от феновете. С тях участвах в конкурс за въздушно видео, от който спечелих втория си квадрикоптер.
Ситуацията беше напрегната за летене, защото бяхме точно зад вратата, където хвърчат доста топки от терена. След това публиката започна да хвърля всякакви димки, пиратки и кой каквото си носеше. Аз бях с очилата и нямах никаква видимост, какво се случва покрай мен и какво ме заплашва. Седях приклекнал зад вратата и се опитвах да се съсредоточа в картината отгоре, а покрай мен тичаха пожарникари, полицаи и фенове.”
Случвало ми се е машината ми да пада и да я губя. В най-лошия такъв случай отидох да снимам кулата на Копитото. В този ден имаше силен вятър, който се не усещаше толкова много в по-ниското. В един момент вече не можех да прибера квадрикоптерът, който вятърът отдалечаваше все повече и повече. После отиде над гората и вече не го виждах. Когато батерията на тези устройства свършва, те не падат като камъни, а плавно се снишават и кацат. Устройството се приземи някъде в гората, на него нямаше GPS, и напълно го загубих. После заваля дъжд.
Аз го търсих 3 часа по тъмно в гората, без да го намеря. На следващия ден с друг приятел и неговото устройство летяхме над района, но не го видяхме. Проектирахме карти, пусках теми във форуми … След няколко дни отидохме там с компания и мой близък човек го намери с голям късмет. Това е район със силен наклон и никакви туристически маршрути. GoPro-то пък беше се изтърколило 150 метра надолу по склона, без никаква защита. Даже имаше видеозапис как го вали дъжда. Ремонтът на квадрикоптерът струваше 100 лева и сега пак си летя с него.
Снимка: Еница Коева
Устройствата му струват към 5000 лева. Тежат около кило, кило и половина. Могат да отидат на около 600 метра далечина и 400 метра височина, като не е добре да се надхвърлят 150 метра. Ако не се внимава за това дори е възможно да се влезе в съприкосновение с истински летателни апарати – такива, които се приземяват, земеделски машини … Както разбрахме, трябва да се преценяват и въздушните течения.
Аз снимам от високо от 2 години и бях от по-първите, които се захванаха. Сега има доста хора. Започва се достъпно, особено с по-нисък клас летателен апарат и камера. За 300-400 лева няма да има стабилизация, поглед в реално време и т.н., но може да започне. От друга страна има доста хора с пари, на които също им е интересно.
Бих препоръчал на начинаещите да подхождат постепенно, включително и финансово, независимо от възможностите им. Колкото и на човек да му идва от вътре, първоначално трябва да се тренира на открити пространства.
Кръстът над Благоевград
„Всеки може да го прави, но за да се отличават снимките ти е важно е да имаш фотографски усет.”
Светлин едва ли скоро ще спре да изучава света от птичи поглед. Можете да разгледате всичките му снимки на неговата страница – otnebeto.com. Също там можете да намерите информация как да го ангажирате, за събитие което искате да заснеме за вас и да му създадете още една история,
… докато все още е легално. На вчерашния парламентарен контрол, народният представител от Реформаторския блок Вили Лилков попита не е ли време да създадем регламент за ползване на дроновете, които могат да се ползват за контрабанда, подслушване, друг шпионаж и атаки срещу други летателни апарати. Законодателство по въпроса вече се разработвало в Европа и САЩ. Вътрешният министър Румяна Бъчварова му отговори, че за такова законодателство у нас още не се мисли, но може да се появят места, на които дроновете ще са забранени. Летете, докато можете.
