Последните години актрисата мечтае с обратна посока
Днес великата актриса Стоянка Мутафова щеше да навърши 99 г. Вече година тя не е на житейската сцена, но вероятно радва публиката си сред звездите със заразителния си смях и неуморима ирония.
Георги Калоянчев я определя като „най-шантавата жена, която познава”. „Дарбата, проклетията и енергията ѝ нямат свършване!”, казва той.
"Аз държа на щуротиите си и обичам да разказвам за тях. Щуротиите не са лесна работа. За тях се иска сериозен подход. Малко хора могат да правят сериозни щуротии, на пръсти се броим. Който ги може – блазе му! Аз съм от тези, можещите. Аз съм хулиганка, и то родена хулиганка”, споделя пък самата Мутафова. До последно тя казва „Искам още и още да играя."
В Сатиричния театър вече има стол на нейното име. По повод 99-ата годишнина от рождението на актрисата БНТ ще представи документален филм за рода на Стоянка Мутафова, в който дъщеря й Мария Грубешлиева, мениджърът й Евгени Боянов и проф. Стефан Вичев разказват ценни подробности за семейство Мутафови от средата на XVIII век до наши дни.
През лятото миналата година бе открита плоча в памет на Стоянка Мутафова, голямата й любов Нейчо Попов и приятеля й Георги Калоянчев. Тя бе поставена на входа на жилищната кооперация в квартал "Лозенец", в която тримата живеят като съседи до последните си дни.
Очакват ли „стихиите” смъртта си и кое остава като послание у околните в ежедневното общуване с тях? Затова от Кмета.bg поговорихме с човека, който в последните години от живота на Стоянка Мутафова е до нея – нейния миниджър Евгени Боянов:
Кои са посланията, които голямата Стоянка Мутафова остави със своя живот?
Благодаря за уважението към нейната личност. Имах щастието да бъда неин мениджър в последните години от живота й, което бе невероятен шанс от съдбата. Тя научи хората около себе си, включително и мен, и екипа, и многобройните си почитатели на много неща. Беше пример за работохолизъм, за перфекционзъм, бе вдъхновител с млад и непримирим дух. И на 97 години тя продължаваше да работи и ни показа, че годините са само цифра. Един от най-важните уроци, които научих от нея, е да умея да прощавам истински и искрено, да не тая в себе си гняв, злоба, ярост. Тя имаше невероятното качество да подминава и тежките, и леките неправди, да замахва с ръка и да продължава напред. Това бе изключително ценно, в разговорите и с нея, и с дъщеря й, сме стигали до извода, че може би това е една от тайните за нейния невероятен успех. Тя 77 г. имаше щастието да бъде номер едно. За мен е безапелационно. Не само в артистичната гилдия, но като цяло сред творците, сред хората на изкуството Стоянка Мутафова е символ. На нея думата велика много й отива и смятам, че тя надскочи това определение. А всички ние, които бяхме нейни съвременници, сме щастливци.
Споделяше ли мислите си в дните, преди да напусне този свят? Страхуваше ли се от смъртта?
Тя не се страхуваше от смъртта. Дори бих казал, че я очакваше. Мислите й бяха, естествено, и за това, че се прощава със сцената, че си отива, но най-вече бяха насочени към дъщеря й. Много тежко приемаше това, че дъщеря й остава сама, тъй като между тях имаше една много специална и силна връзка. Много тежко беше да видиш раздялата между майка и дъщеря, които са живели 69 г. заедно, и то без да се разделят. Това обсеби мислите й, но то не бе и задълго и не се измъчваше твърде много, тъй като Стоянка влезе в болница и кратко време бе в съзнание, след това изпадна в будна кома и почина. Последните думи, които изрече, когато все още можеше да говори и бе контактна, бяха към дъщеря й – „Обичам те”, и след това се обърна…
Стоянка Мутафова представяше ли си живота извън сцената? Каква би била, ако не е актриса?
Не, тя не е искала да бъде нищо друго. Това е била нейна цел, която успява да реализира. Знаем за много нейни колеги, които в последните години от живота си, са принудени да слязат от сцената, трудноподвижни, с различни болежки. Стоянка имаше невероятния късмет да бъде до край на сцената. Тя почина на 6 декември 2019 г., а на 6 септември бяхме на сцена в Копривщица. Само три месеца преди смъртта си тя бе сред публиката. Представихме биографичната й книга „ Добър вечер, Столетие мое”, в нея тя описва и житейския, и професионалния си път. Последните години извънстоличните й пътувания бяха обвързани с тези творчески срещи и разговори, отговаряше на въпросите на почитателите си. Това се оказва и прощалното турне на Мутафова.
Коя бе нейната любима роля?
Тя много искаше да играе „Майка Кураж” и даже с режисьора Младен Киселов са подготвяли участието й, но внезапната му смърт възпрепятства изиграването на ролята. Стоянка съжаляваше за това нещо. Любим образ, в който е влизала, бе Анна Андреевна в "Ревизор" на Гогол, много се гордееше с тази своя роля. Обичаше и последните си роли – на Малу в „Столетие мое”, на Госпожа Стихийно бедствие – коронната й, култовата роля.
Как възприемаше живота в последните години?
Двустранно. Навлизането в една дълбока стартост като нейната не позволява едностранен поглед. Не гледаше в бъдещето. Мечтаеше с обратна посока – така се изразяваше. Колкото и да е борбен духът й, тя усещаще някои изменения на възрастта, които неминуемо я караха да гледа с двоен аршин. Затова в последните години бе и готова да поеме към другия паралелен свят. Сигурен съм, че сега е на една по-висока звездна сцена, където продължава да играе и да изпраща своята положителна енергия към нас. И там е със свои любими и хора и колеги.
Къде се срещнахте със Стоянка Мутафова и как я „спечелихте”?
Всъщност се запознахме на погребение. На такова се и сбогувахме. Бях на погребение на културтрегер заедно с Кичка Бодурова, с която също работя. Там бяха Стоянка Мутафова и дъщеря й. След опелото Кичка и Стоянка искаха да се видят и ние с Муки бяхме с тях. Муки прояви интерес към мен и поиска телефона ми. Малко след това ме поканиха в дома си и ми предложиха да бъда мениджър на Стоянка. Не зная с какво съм ги спечелил, не сме говорили за това, но те и двете – и Стоянка, и Муки, са много интуитивни. Сякаш Господ ме целуна. Годините, прекарани със Стоянка Мутафова, определям за най-красивите и ползотворни в живота си.
Снимки: Личен архив – ПРЕДОСТАВЕНИ ОТ ЕВГЕНИ БОЯНОВ
