Днес е денят на католическия празник Хелоуин. Той се посреща предимно в западноевропейски държави, например Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ. Разпространен е обаче и по целия свят, включително в България. Хелоуин има любопитна история – в днешния си вид еволюира от езическия ритуал Сауин когато келтите са посрещали своята Нова година. Празникът за тях не е имал нищо общо с бонбоните, грима и костюмите, с които се свързва днес.
Хелоуин се отбелязва и от възрастни. Костюмите са се превърнали в индустрия – най-скъпите маскировки струват десетки, дори стотици левове. Някои посвещават часове на подготовката за вечерта, като ходят на фризьор, маникюр, дори на професионален гримьор. Вече не е достатъчно да изрисуваш аматьорски лицето си като череп и да установиш, че половината ти познати са направили същото. Трябва да вложиш време, за да разучиш как да бъдеш неповторим/а, както и пари в подготовката. Комерсиализирането на празника може да се конкурира с това на Коледа, а целта е една – да бъдем забелязани.
Няма нищо осъдително или странно в това, че и ние се включваме в световната тенденция да си доставим радост чрез карнавал, като не нанасяме вреда никому. Проблемът е друг. Колко от онези хора, които днес ще отбележат чуждия празник, ще се сетят за утрешния? Колко от тях ще се съберат, за да почетат онези, без които българската нация нямаше да има своите език, азбука, без които нямаше да има нито българско Освобождение, нито Възраждане, нито България?
Празниците съществуват, за да сплотяват. Хелоуин сплотява онези, които искат да се позабавляват добре и да впечатлят останалите с оригиналните си идеи за шантава визия. А дали сплотява българите?
