– Г-жо Савеклиева, какви са Вашите мотиви за поставяне на дневен
ред премълчаваната дълго време тема за насилието над жените?
– Насилието във всичките му форми винаги ме е шокирало, то е
недопустимо. А статистиката за размерите на домашното насилие е
стряскаща, данните са потресаващи и в национален и в световен
мащаб. Световната здравна организация го нарича проблем на общественото здраве от епидемичен мащаб. Проучванията показват,
че ако сте жена е по-вероятно да бъдете убита от вашия партньор,
отколкото от непознат. 38 % от всички убийства на жени са извършени
от техните интимни партньори.
Сериозен мотив за мен да поставя тази тема е именно, че тя е
премълчавана, тя е тема табу за нашето общество, въпреки тревожните данни, въпреки опитите на неправителствени организации и някои обществени институции да вдигат завесата и да работят в тази посока да помагат на насилвани жени, на деца, растящи в такава среда.
У българите продължава да битува схващането, че е нормално и
естествено жената от време на време да бъде “поучавана”, за да не
забравя кой е глава на семейството.
– Имате ли конкретни идеи за изготвяне на проектозакон, който да
ангажира по-сериозно българските институции и наказателни органи за превенция и специална защита срещу домашното насилие?
– Едно от важните неща, които задължително според мен трябва да се
направи е да спрем да приемаме, че домашното насилие и насилието от страна на интимния партньор е личен проблем. Това е проблем, който трябва да изисква намесата на държавата. Не малко са случаите, в които полицаите не реагират адекватно при сигнали
за домашно насилие. Приема се като семеен проблем, който
съпрузите трябва сами да разрешат. Липсата на професионален
отклик от полицията подхранва у насилника усещането за безнаказаност. Много юристи дори приемат случаите на домашното насилие, когато от него страдат жени и момичета, за личен проблем, без обществено значение. Тази представа трябва да бъде отхвърлена и всеки да поеме личната си отговорност.
– Кои са първопричините за тревожната статистика през последните
години? Какви решения предлагате?
Специалистите посочват, че причините за насилието над жените в семейството са икономически проблеми, безработица, лошите битови условия, личностни характеристики на насилника, нарушени взаимоотношения вътре в двойката. Каквито и да са причините за
насилието, за тази тревожна статистика, струва ми се, че е важна
промяната във всеки от нас поотделно, колкото и клиширано да
звучи, това което казвам. Когато открито започнем да говорим по
този проблем, да изостряме сетивата си за него, ще достигнем и до
нужните промени и като законодателство, и като превенция, и като
помощ за жертвите на насилие, както и помощ за насилниците.
– Коя е следващата стъпка във Вашата кампаниия ?
Всъщност конкусът за студентско есе, който обявих по повод Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените не е
първата ми инициатива. Преди време в качеството ми на председател на Общински съвет – Благоевград съвместно с Община Благоевград
организирахме дискусия по проблемите на децата, израстващи в условия на домашно насилие. В дискусията с активна позиция се включиха представители на Районен и Окръжен съд в Благоевград, ОД на МВР – Благоевград, Областния съвет по наркотични вещества, местната Комисия срещу трафик на хората, отдел „Закрила на детето”, експерти от общинската администрация, общински съветници и неправителствени организации.
Резултат от проведената кръгла маса бе Центърът за социална интеграция и рехабилитация, който работи към община Благоевград да разшири дейността си и да оказва помощ на жертвите на домашно насилие. Факт е и „синята стая ” за разпити на деца свидетели или жертви на насилие.
Ще продължа да работя в тази посока и като народен представител за инициирането на законодателни промени. А обявеният конкурс за есе ще стане ежегоден, защото младите хора трябва да се ангажират с такива
общественозначими каузи, а те могат да дадат и много решения.
