Господин Бояджиев, на Празника на българските общини тази година Разград получи наградата на НСОБР за реформаторство. Израз на какво според вас е този приз?
Става дума за най-авторитетната награда в системата на местното самоуправление в България, която се присъжда от НСОРБ.За нея се състезават всички общини, разделени в три категории, според големината си. Разград бе отличен като първенец измежду средните общини, с жители до 60 хил. Души.
Призът е награда за активната роля, която предсдтавителите на нашата местна администраяцияиграят в работата на Сдружението. Самият аз членувам в комисията за административна реформа на местното самоуправление. От години работя активно в нея, почти всички членове на моя екип са сред най-изявените експерти в помощните комисии на НСОРБ.
Извън тези вътрешни за организацията критерии, считам че наградата е оценка за местната политика, която следваме.Нашата цел е независимо от трудностите, въпреки кризите Разград да подобрява условията си за живот и бизнес и да се развива възходящо.
С проекта “Лудогорец” в последната година градът стана неизменна част от новинарската карта на България. Футболният клуб е ли част от общинската визия за развитие?
“Лудогорец” е един плюс за Разград. Той даде на града ни разпознаваемост, донесе самочувстние на хората. Домакинските мачове се възприемат от всички като празник.. Кметството участва в този проект с предоставянето на градския стадион на футболния клуб. Подпомагаме според силите си и детско юношеската школа, като сме настанили малките футболисти в общинска сграда. Радваме се, че собствениците на клубая инвестират в детско-юношески футбол, това е белег че смятат да развиват клуба дългосрочно. Но в общината се развиват общо 22 спорта и ние имаме задължения и към останалите състезатели, които тренират и искат да се подготвят за състезания в града, където живеят.
След като “Лудогорец” донесе емоции в Разград, кои са нещата, които осигуряват развитието и просперитета?
Работата на общинската власт е да изгражда визията за местното развитие и да инвестира в инфрастуктура и социални проекти, които да правят града привлекателен за хората, а бизнесклимата подходящ за инвестиции.
Откакто аз съм кмет от 2005 година досега в Разград са влезли 75 млн. лв. по общински проекти, спечелили финасиране от еврофондовете. С тях подобрихме градската среда, обновихме няколко квартала, поддържаме пътищата, инвестираме в културно историческото наследство, защото се надяваме, че то ще помогне на града да стане част от туристическата карта на България.
Предстои ни старт на проекта за воден цикъл на стойност 35 млн. лв. Като го приключим през 2014 година Разград ще канализационна мрежа, която ще обхваща 100% от сградния фонд и ще бъде един от малкото градове у нас с максимален обхват в това отношение.
Казахте, че чакате нови 100 млн лв. за благоустройство. Откъде ще дойдат те и за какво ги предвиждате?
В момента разработваме Общия устройствен план на града, за който получихме финансиране. В него предвиждаме в периода 2014-2020 година да развиваме приоритетно три зони в града. Мащабно ще инвестираме в благоустрояването на най-големия жилищен квартал “Орел” , където живеят около 15 хил. души, както и за обновление на широкия център.
Планираме инвестиции в инфрастуктура и в бизнес зоната “Перистър”. Тя бе изградена със средста от предприсъединителните програми на ЕС върху територията на изоставени от държавата казарми.В момента там се строят модерни складове, логистичен център. Инвестират както местни фирми, така и компании от цялата страна. Ще продължим да подобряваме условията за бизнес в заната, за да привлечем нови компани. Тези именно проекти ще влеят в местната икономика 100 млн. лв.
Не е ли подобна програма твърде мащабна за неголям град като Разград?
Мащабите са нещо относително.През октомври ние подписахме договор за сътрудничество с турския град Ескишахир, който има 700 хил. души население. Тяхната местна управа сама ни потърси. Казаха, че сме ги впечатлили с темповете, с които развиваме общината. През ноември очакваме тяхна бизнес делегация. Турските компании имат свободни средства и търсят печеливши проекти у нас, за да вложат капиталите си. Надяваме се да привлечем техни инвеститори в Разград.
На фона на оптимизма Ви, нека попитам и за проблема, който като кмет Ви тревожи най-много?
Най-тревожен, защото не му виждам решението в обозримо бъдеще ми се струва проблемът с общинската пътна мрежа. Тя е строена отдавна и десетилетия е неглижирана. Там ремонти и обновяване се правят на пърче, което не е достатъчно.
Нашата община има 21 населени места. За да направим третокласните шосета между тях къквито трябва да бъдат по сегашните цени на битума ни трябват 65 млн. лв. В последните години сме вложили 13 млн., като 5 от тях са кредит. Няма откъде да вземем останалите 52 млн. Знам, че държавата не отговаря за междуселските пътища, но тя трябва да формира политика, която да дава достъп на общините до ресурс, с който те да финасират пътностроителната си дейност.
Защото тези шосета свързват малките села, където живеят хора, които също чакат да дойде линейката, да пристигне благополучно училищният автобус , който вози децата им, да им докарат хляб и лекарства навреме. За тях пътят до града е връзката им със света, както за големите полиси магистралите са скоростната връзка с помежду им. За жалост на държавно ниво проблемът с общинските пътища продължава да се възприема като регионален , а местните власти не могат да го решат сами, колкото и приоритетен да е той за тях.
