Десислава Танева е министър на земеделието и храните. Завършила е Университета за национално и световно стопанство, както и право в Бургаския свободен университет. Има квалификации за мениджмънт и управление. От февруари 1995 г. до декември 1996 г. работи в частния земеделски сектор. През 2009 г. е избрана за депутат от Сливен в листата на ГЕРБ. До 2013 г. е председател на Комисията по земеделие и гори, а в периода 2013-2014 г. е член на същата комисия.
– Министър Танева, колко средства ще бъдат отпуснати по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г.?
– Ще бъдат отпуснати 1 млрд. евро. Четири от мерките от новия програмен период 2014 – 2020 г. на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) вече са стартирали и са подписани договори. Изготвя се и изцяло нов поземлен кодекс, който ще подпомогне ползвателите на мери, пасища и ливади. За основни услуги и обновяване на селата са отделени 625 млн. евро, като общините в селските райони могат да кандидатстват с проекти до 3 млн. евро за пътна и водоснабдителна инфраструктура, до 2 млн. за социална инфраструктура и до милион евро за останалите дейности. По мярка 19 и подмерките й се предвиждат помощ за воденото от общностите местно развитие с бюджет 131,5 млн. евро и по нея ще се подпомагат и малки пилотни проекти в интерес на местните общности. Кметовете са изключително важни в правилното осмисляне на мерките, които ведомството трябва да вземе. Искам и чрез вас да им благодаря за ползотворното сътрудничество. Изтеклата ПРСР ще приключи с около 93% усвояване на бюджета с всички мерки, които взехме тази година.
– Кои ще бъдат приоритетите във финансовата подкрепа на общините?
– Най-голямото предизвикателство за нас и най-важната политическа цел е средствата да бъдат инвестирани в дейности, от които местната общност има най-голяма потребност. Всички знаем, че селските общини нямат собствени средства за изграждане на инфраструктура, затова пътищата и новите улици в селата ще бъдат приоритет.
Всички знаем за необходимостта от изграждане на детски градини в селата и общините със затруднено социално и демографско положение. Когато минат през детска градина, в първи клас, децата ще имат изградени навици. Липсата на детски градини е често срещан проблем в райони със силно изразени демографски проблеми.
Читалищата и съответните читалищни настоятелства ще могат да кандидатстват за ремонт и за оборудване и то по две направления. Читалищата останаха основните средища за социален живот в тези населени места.
– Ще бъдат ли насочвани пак толкова много средства за изграждането на спортни зали и съоръжения?
– През новия програмен период няма да се отделят средства за големи спортни съоръжения в малките общини, а само за малки спортни площадки, отговарящи на социалните потребности и нужди на общността там. Когато съответното населено място не е за подготвяне на спортисти за високи спортни постижения и майсторство, няма как да смятаме, че един такъв комплекс, струващ няколко милиона, отговаря на социалната потребност на населеното място.
С предимство ще са проектите за ремонт на физкултурни салони на общинските училища.
– Какво да очакваме от Програмата за морско дело и рибарство?
– Тази програма е най-кратката, одобрена от Европейската комисия на страна-членка. Ресурсът й е 113,5 млн. евро. За новия програмен период ще се наложат тавани на финансирането и ще се следи стриктно за ефективното й прилагане в рибарските общности. Общо 6 приоритета има тази програма. Със средствата от нея ще се развиват старите, но не се предвижда изграждането на нови пристанища.
– Да очакваме ли нулева година за улов на калкан?
– Продължаваме комуникацията с Европейската комисия, за да предотвратим това. Факт е ,че имаме забележка относно контрола върху улова и съществуването на улов, който на практика е незаконен и нерегламентиран от квотираната риба. От там идва проблемът. Тези предложения на комисията се основават и на съответните научни анализи за намаляване на запасите в Черно море. Поели сме ангажименти относно повишаването на контрола върху недекларирания улов – изсветляването на сектор „Рибарство”. Част от тези ангажименти вече е изпълнена. Същият проблем имат и в Румъния. Ние заедно вървим в посока разрешаването на проблема. Миналата година също имахме такова предложение за намаляване на квотите – не се получи, преборихме се за оставането.
Искам само да посоча това, че една от родните браншови организации сама е пуснала писмо до Европейската комисия с предложение да има 0 тона квота, но няма да посоча коя е. Ние работим с всички браншови организации – при нас всички са добре дошли.
– Става ли по-популярно земеделието?
– Да, несъмнено. Земеделието е един от отраслите, в които има перспектива. Темата за изхранването на населението у нас и в световен мащаб поставя винаги въпроса как да се увеличи производството. Заради пълноправното ни членство в ЕС и подкрепата за сектора е значително по-висока, отколкото в предишния програмен период. Това провокира интереса на млади хора и дава перспектива. Конкурентно земеделие означава земеделие, което се прави по съвременни технологии и иновативни методи, което може да се конкурира на общия европейски пазар заедно с това на останалите държави.
– Колко души са кандидатствали по програма „Млад фермер“?
– Винаги съм казвала, че трябва да гледаме цифрите и фактите, за да бъдем обективни. Програма „Млад фермер“ се разгърна и по нея кандидатстваха два пъти повече хора, отколкото позволяваше бюджетът. Отворихме мярка 4.1 за инвестиции в земеделски – интересът е същият. Важното е, че това желание, което се материализира в съответните проекти за модернизация, за създаване на стопанство, говори че бенефициентите имат визия в каква посока да върви стопанството им, от каква модернизация и иновация се нуждае то. През тази година, по старата и новата ПРСР, са кандидатствали 5000 земеделски производители – близо 10% от земеделците в България. Всички те са с ясна визия и готови проекти за кандидатстване. Това не може да е фалшив интерес.
– Има ли яснота по акциза за горивата за земеделски производители през 2016 г.?
– Да, ще има отстъпка от акциза за горивата като държавна помощ за земеделските производители от всички сектори. В момента готвим законодателни промени, в бюджета е предвидена тази помощ.
Катогорично отстъпките няма да са под формата на ваучери – никой не прие тази система. Включително и при нас, част от забавянията дойдоха именно заради изключителното затруднение с обработката на данните от тази ваучерна система. Ще се възстановява част от акциза за гориво от Агенция ”Митници“ директно по банковите сметки на земеделските стопани. Много по-опростена ще е схемата, ако ще е пряко обвързана с декларираните площи и животни по схемата за единно плащане на площ, а и по схемите на директните плащания. Има определени норми за определен вид дейност, всяка и с доказването и проверката на фактури. До тази норма ще бъде отпускано гориво.
– Предвиждате ли изграждането на допълнителни депа за екарисаж?.
– Не е предвидено държавата да инвестира в изграждането на такива депа. Факт е, че има много да се работи по темата за отстраняване на страничните животински отпадъци. По старата програма за развитие на селските райони има изградени 4 такива площадки, включително и с коли. Надявам се в началото на януари да сме придвижили процедурата и при инвеститорски интерес ще започне изграждането на нов екарисаж. По програмата за развитие на селските райони общините ще могат да изграждат подобни площадки, но има още много какво да се прави в тази посока. Все пак това са и скъпи инвестиции.
* В интервюто са използвани въпроси и от други медии
Спечели фотоапарат и други награди от Kmeta.bg и „Техномаркет“
