София се сдобива със свой собствен герб едва през 1900 г. по повод участието си във Всемирното изложение във френската столица Париж. Това се случва след специално разпореждане на княз Фердинанд, който заповядва: “Нашата столица София да има особен знак (герб), който да бъде поставен на общинския печат и на знамето, което се въздига над Градския съвет, както и във всички места, където е прието да се турят градски гербове“.
Въпреки че чл. 58 от Търновската конституция забранява съществуването в страната на каквито и да било гербове и отличия, Общинският съвет на столицата решава да се направи герб. В брой № 91 на “Държавен вестник” от 29 април 1900 г. е поместен Указ № 115 със следното решение: “Постановяваме: Нашата столица София да има особен знак герб, който да бъде поставен в общинския печат и на знамето, което се издига върху градски дом, както и във всички места, гдето е прието да се турят градски гербове…”
Комисия в състав Христо Попов, Иван Мърквичка – директор на Рисувалното училище, и Вацлав Добруски – директор на Народния музей, възлага на Харалампи Тачев – уредник на Рисувалното училище, да предложи проект.
За съвсем кратък срок са композирани 12 скици, от които комисията избира една и я предлага за одобрение на софийските общински съветници. На 17 март 1900 г. се провежда заседание на 
Софийското градско общинско управление, на което се представя и дискутира избраният проект за герб. Проектът е приет сравнително безпроблемно, като основно влияние оказва информацията, че той е вече одобрен от самия княз Фердинанд I.
Окончателно одобреният проект е следният: „…един щит разделен на четири полета, отгоре на които има една зъбчата корона, изобразяваща Стара планина, Витоша, Люлин, отрогите (разклоненията) на Рила и Средна гора във формата на крепост. На горното ляво поле на щита ефижия (образ) във вид на женска глава с корона от две зъбчати кули, фонът червен и ефижията. Под тази ефижия на второто поле изобразена Витоша със зелена боя, а небето във вид на сребърен фон. От горната дясна страна – изображение на главната фасада на старата черква „Св. София” в пембян (розов) цвят, а фонът златен. 
Под нея в син фон Аполонус Медикус – изображение на софийските минерални бани в златен цвят. В средата на тези четири полета, в един по-малък щит, с боя на кръв, златен разярен лъв (Български герб).”
Непосредствено след 9 септември 1944 г. в герба на София е направена само езикова корекция в текста на девиза. През 1945 г. се провежда реформа в българския език като е премахната буквата „Ѣ” – така нареченото „е двойно”, и „старѢе” – става „старее”. В 60-те години на миналия век интересна трактовка на герба на София предлага народният художник Стефан Кънчев. Прочут със своето умение в стилизацията, виждайки, че върху миниатюрните художествени изображения, каквито са запазеният знак, пощенската марка и т. н., някои от елементите на софийския герб не могат да се възпроизведат, Кънчев изобразява в него вместо храма със статуята на Аполон, нещо като беседка с бликащ фонтан. Останалите елементи също са силно стилизирани, а короната на Тюхе е с три кули (вместо две), като короната над герба. Стефан Кънчев е художникът, създал най-много изображения на столичния герб във вариантите му преди и след 1974 г., главно върху пощенски марки, пликове, покани, грамоти.
През 1974 г. художникът Иван Радев прави нови съществени корекции в герба на София, като променя цветовете и добавя един нов елемент – петолъчката, неизменен символ на социализма. Със заемането на петолъчната звезда от герба на Народна република България и поставянето й в центъра на крепостната стена-корона на герба на София, се подчертава, че градът вече е социалистическа столица. Цветовата гама е сведена само до златно, червено и синьо – последните два цвята дълбоко познати за социалистическия режим.
