Димитър Калбуров е един от най-актуалните и харесвани български млади писатели и поети. Създател е на редица хумористични разкази, както и на сериозни истории, свързани с взимоотношенията между мъжете и жените. Автор е на три книги и е сред малкото съвременни творци, които представят произведенията си на живо пред публика.
– Г-н Калбуров, днес е Денят на народните будители, виждате ли себе си като един будител на младите? Който да ги насърчи да четат, да се интересуват от литература и изкуство?
– Бих бил много щастлив, ако някой се е вдъхновил да пише или да чете покрай мен, но в никакъв случай не бих се нарекъл будител. За мен най-истинските и големи будители са родителите, защото винаги всичко тръгва от тях – възпитание, култура, отношение към света и обитателите му. Със солидна основа, външните фактори по-трудно биха разклатили човека.
– От къде черпите вдъхновение за писането на хумористични разкази?
– За голяма част от разказите вдъхновението е идвало от Гери Турийска и откачените теми, които ражда съзнанието ѝ. В други случаи съвсем небрежно наблюдение, е вдъхновявало цял разказ. Например дебела котка.
– Има ли доза личен опит в тях?
– По-скоро не. Далеч по-интересно ми е да измислям персонажи и ситуации, в които биха попаднали, както и последвалите им реакции, отколкото да разказвам мои си истории. А и аз, донякъде за щастие, не съм попадал в чак толкова нелепи обстоятелства.
– Разкажете за новата си книга „1 кило риалити“. След като издадохте „Мамку му“ и „Помниш ли“ казахте, че ако напишете трета книга ще я озаглавите „Къде паркирах колата“? Защо не спазихте това обещание?
– В новата книга има изключително много житейска мъдрост за взаимоотношенията между мъж и жена, които съм придобил посредством горчив опит и глупави решения. Текстовете са поливалентни и ще могат да са полезни и на двата пола. Мъжете ще научат какво никога не трябва да казват на една жена, а жените – как най-ефективно да вбесяват мъжете. Има още наръчници за слава, за музикални хитове, за абитуренти, за необвързани, за първи срещи, много практични съвети как да разкарате гаджето, как да отворите гъзарска чалготека, как да бъдете перфектния шеф, както и подробни, но абсолютно безсмислени анализи на всичко, което виждаме във Фейсбук. Има и още доста неща, но интервюто ще стане прекалено дълго. Колкото до заглавието, всъщност ми се искаше да я кръстим: „Здравейте, имате ли новата книга на Димитър Калбуров“, защото ми се струваше, че ще бъде забавно, когато някой я потърси в книжарница.
– Смятате ли да издадете четвърта книга?
– Определено, макар все още да не съм мислил в детайли по въпроса. Знам само, че ще бъде със стихове и любовни писма, защото като обем се е насъбрал двоен на този от „Помниш ли?“. Беше доста… вдъхновяваща година.
– Освен хумора и иронията, която изобилства в голяма част от вашите произведенията, Вие пишете и сериозни текстове. Как хората възприемат тези творби?
– Нямам представа как точно ги възприемат, но на мен лично ми харесва да има контраст. Мисля, че имаше такова правило в драматургията – за да разчувстваш истински, първо трябва да разсмееш.
– Кога и защо започнахте да пишете?
– Преди 4-5 години започнах да правя първите си опити в писането. Мисля, че е било подтикнато от текстове, които са ми харесали и са събудили желание и аз да опитам да напиша нещо подобно. Нямам представа на кого точно трябва да благодаря, но все пак – благодаря!
– Имате ли любим автор, от който черпите вдъхновение?
– Не бих казал, че черпя вдъхновение от конкретен автор, но ако трябва да изтъкна само един, определено би бил Дейл Карнеги.
– Кои книги бихте препоръчали?
– По-скоро бих посъветвал хората да помолят близък човек, който обича да чете и ги познава добре да им препоръча книга, защото го намирам за нещо доста лично. Трябва да познаваш човека, на когото препоръчваш книга. Някоя, която би се харесала на един, би била адски скучна на друг.
– Коя е последната книга, която ви е впечатлила?
– Тази, която чета в момента. Sapiens на Ювал Харари.
– Задръстени ли са хората, които четат книги?
– Познавам природно интелигентни хора, които в никакъв случай не бих могъл да нарека задръстени, само защото не се скъсват от четене. Едно отворено съзнание ще попие много повече от разговор с интересен събеседник, отколкото затворено съзнание от цяла купчина книги.
– Като млад автор какво е посланието, което искате да дадете на младежите?
– Винаги да подхождат с добро, независимо с какво се сблъскват. Добрината отваря врати, лошотията ги затваря окончателно.
– Каква е рецептата за успех – за да си харесван и търсен писател?
– Рецептата за всичко в този живот е, да правиш неща, които обичаш да правиш. Тогава резултатите неизбежно се появяват, колкото и време да отнеме.
