Безсеменните дини отскоро се отглеждат и в България. Един от новаторите в производството им е фермерът Пламен Янчев от Долни Дъбник. Според него иновациите са ключов фактор за присъствие на пазарите в големите градове, където се предлага разнообразна вносна продукция, с която трябва успешно да се конкурира. На някои пазари безсеменните дини имат дял до 80% от общите продажби на дини – например, в САЩ и Испания. В Испания безсеменните разновидности съществено са задминали по консумация традиционните сортове. За сравнение, през 2018 г. на пазара там са продадени общо 27 хил. тона безсеменни дини или с три пъти повече от продажбите на дини със семки.
– Г-н Янчев, как ви хрумна да произвеждате дини без семки?
– Идеята ми за експерименти с този тип дини дойде през 2014 г. Тогава за първи път попаднах на информация и достъп до посевен материал. Винаги са ме привличали новостите и тенденциите в нещата, с които се занимавам – работа, хобита и т.н. Съответно експериментите по това време не бяха особено успешни, но това не ме демотивира и ето, че днес вече сме едно от малкото стопанства в България, които успешно произвеждат дини без семки.
– Земеделският пазар у нас става все по-конкурентен, имате ли вече пазарна ниша за вашия продукт? Знам, че той се пласира много успешно в САЩ и Испания.
– Подобряването на агротехниката у нас, както и увеличаването на основните страни-вносители за България, довеждат до силна конкуренция на пазара на плодове и зеленчуци. Понякога българските производители са в неизгодно положение по ред причини, но това в никакъв случай не трябва да ни отделя от основните ни стратегии и визия за развитие. Само така можем да се позиционираме по-устойчиво на пазара. Ако трябва да говорим в частност за безсеменни дини, в България това е относително непознат продукт и ще отнеме време, за да се приеме масово от потребителите. Нещата опират до съотношението цена-качество и когато то стане приемливо за потребителите, нещата ще се развият.
– Обмисляте ли да се ориентирате към производството на други здравословни продукти?
– На този етап стопанството ни се фокусира върху производството на дини, пъпеши и зеле. В рамките на тези култури, разбира се, търсим всички възможности за сортово разнообразяване и технологични подобрения.
– Разкажете ни повече за вашия бизнес – как минава един ваш ден, какви трудности срещате, какви са рисковете за продукцията?
– Нашият бизнес е семеен и не само аз съм ангажиран в процесите. Основната ни работа започва още през месец март и приключва през ноември. Производството е една много динамично променяща се съвкупност от операции, които не могат да се планират детайлно, предвид променящите се условия. Всяка година има нови трудности и проблеми, уникални за конкретния сезон. Тази година, например, имаше големи температурни амплитуди през пролетта, имаше извънредно нападение от листни въшки и други вредни насекоми, успешно презимували предвид меката зима. Следват рисковете от суша, бури, градушки и т.н. Най-неприятното нещо в земеделието е, когато си направил всичко, което се изисква от теб, но природата ти поднесе горчиви изненади.
– Как гледат хората от Долни Дъбник и семейството ви на поминъка, който сте избрали?
– Земеделието и в частност производството на дини и пъпеши са традиционен поминък за нашия район. Просто ние сме най-големите производители в района. Разбира се, хората са различни и с различна настройка и отношение към нас и нашата работа, усилия, успехи или неуспехи. Това са нормални неща.
– Като фермер, трябва ли да има постоянно иновации във вашия бранш? Като че ли вече не може да се лежи на клишета като „земята ни е плодородна", „ден година храни" и т.н.
– От самото начало, когато реших да се занимавам с това производство, това е моят водещ стремеж. По онова време в нашия район неща като капково напояване, мулчиране и др. бяха все още екзотика, а ние ги интегрирахме в технологията още първия сезон. Всяка година се опитвам да изпробвам нови неща, да се механизира и автоматизира производството, доколкото е възможно и по силите ни. Смятам, че това е задължително условие за оставане на пазара в условията на ожесточена конкуренция.
– Разглезен ли е днешният потребител?
– Не бих казал, че потребителят е разглезен, но все пак поставянето под общ знаменател не е съвсем уместно. Различните потребителски групи имат различно поведение на пазаруване и затова става така, че за всяка стока си има купувач. Едно е сигурно – потребителят е в правото си да търси най-доброто съотношение между цена и качество.
