Диян Костадинов е роден на 21 януари 1982 в Бургас. Макар професионалната му кариера да е свързана с мениджмънта, той прославя страната ни, като печели редица турнири по композиране на шахматни задачи. Последният му голям успех е златен Олимпийски медал. Подобно отличие България е завоювала преди 26 години, когато гросмайстор Петко Петков става първи на Олимпиадата в Нови Сад. С основание може да се каже, че Диян Костадинов е магьосник сред шахматистите. Не само защото успява да пребори почти всяка конкуренция, но и заради факта, че дълги години се е занимавал с илюзионно изкуство. И в тази сфера бургазлията е успял да събере в колекцията си цял куп медали от различни състезания и фестивали.
– Композирането на шахматни задачи е дисциплина, която не е много популярна у нас. Кога и как се запали интересът Ви към този жанр в шахмата?
– С шахмат се занимавам от ученик, като станах студентски вицешампион на Бургас още при първото си участие. По-късно интересът ми се измести към композирането на шахматни задачи и първата, която съставих, спечели второ място на Международен турнир, организиран от сп. „Шахматна мисъл”. Нормално е, когато има успехи, да има и желание за развитие. Както знаете, „апетитът идва с яденето”. Още първите ми изяви на международната сцена бяха много успешни. Започнах да печеля все повече турнири. Това правеше впечатление, тъй като тогава бях на около 20 години, а повечето участници в този раздел на шахмата обикновено са по-зрели. Беше доста интересно, когато на световни конгреси се изправях да изнасям лекции. Всички се изненадваха, като кажех на колко съм години.
– Споменахте за първите си успехи, а какви други постижения имате в композирането на задачи, преди Олимпийския медал тази година?
– Печелил съм три пъти второ място за Световна купа. Взех бронзов медал и на последното Световно първенство. През 2010 г. взех сребърен медал на шахматната олимпиада в Сочи (Русия). Златното олимпийско отличие, което завоювах сега, е нов връх за мен. Този медал ми е от олимпийският турнир, който се провежда паралелно с шахматната Олимпиада в Азербайджан. Самото награждаване ще се състои това лято, най-вероятно на световния шахматен конгрес в Белград (Сърбия).
– Безспорно имате забележителни успехи в шахмата, а какво точно сте завършили и помага ли образованието Ви, за да покорявате подобни върхове в този спорт?
– Завършил съм Електротехникум, а висшето ми образование е свързано с маркетинга. Имам магистратура по маркетинг и мениджмънт. Често ме питат дали съм се занимавал с математика или други изчислителни науки. Не, не съм завършил подобна специалност, макар математиката винаги да ми е била интересна. Но обичам логиката в нещата, а композирането на шахматни задачи е един от най-интересните начини тя да се представи.
– За много хора композирането на шахматна задача звучи непонятно и доста абстрактно. Можете ли с прости думи да обясните самия процес на създаване на една подобна задача?
– Като цяло самата игра шахмат се разделя на няколко вида: практически турнири, които са по-познати за широката публика; кореспондентен шах, който може би вече замира. При него опонентите не са един срещу друг, а си изпращат ходове по интернет; третият раздел е шахматната композиция. Самата тя също е разделена на два вида – съставяне на задачи и решаване на задачи. Композирането на една шахматна задача е процес, при който се създават шахматни позиции, като се определят различни условия. Всяка една задача съдържа в себе си доста тематика, доста съдържание, бих казал дори логика и красота. Тя трябва да е уникална, да не повтаря нищо, създавано досега. Освен това трябва да е изчислена максимално точно, т.е. не може да има повече от едно решение, всички фигури трябва да са активни и т.н.
– Звучи доста сложно. Колко време ви отнема съставянето на една задача?
– Понякога е доста дълъг процес. Относително е. Има задачи, които съм правил за две-три минути, когато те озари вдъхновението. А над други съм работил месеци, година, две. Мога да го сравня с работата на поета – когато има муза, той може да създаде стихотворение много бързо, а понякога това му отнема доста време. Тук нещата са много сходни. Както в едно стихотворение трябва да има някаква основна нишка, около която да се изгради творбата, така и в композирането на шахматни задачи трябва да има идея, около която започва да се работи и да се „шлифова”. На това се дължи и недотам голямата популярност на жанра. Тъй като композирането на задачи не може да се предава пряко. Това е дълъг процес, от който накрая се обявяват само крайните резултати.
– Но пък резултатите се пазят и остават във времето, точно както е с класическите литературни творби?
-Да, когато една задача се създаде, тя остава завинаги. И след 100 години шедьоврите продължават да се препубликуват с името на автора.
– Задачата, с която Вие спечелихте Олимпийското злато, колко време Ви отне?
– Не беше много. Може би една-две седмици.
– Нека да се опитаме да проследим пътя, който „извървява”една шахматна задача, преди да донесе медал на своя създател.
– Най-разпространените турнири се организират от шахматни списания. При тях авторите постоянно изпращат свои задачи и в края на годината съдия оценява тематичното съдържание, сложността на задачата и т.н. На базата на това се изготвя класиране. Паралелно с това може да има и конкурс по решаване на изпратените задачи. Отделно има и турнири, които са по композиране и са присъствени. Например по време на световните конгреси има ускорени конкурси. При тях се задава дадена тема – тематично съдържание – и за три часа авторът трябва да състави задача. След това съдии оценяват работата. Трети вид е олимпийският турнир, при който се задава срок на авторите и в тези рамки те трябва да изпратят своята задача.
– Като човек, който създава задачи, интересно ли Ви е да решавате такива от други автори?
-Да, решавал съм задачи, но не ми е чак толкова интересно. За мен е по-приятно да създам нещо. Ще прозвучи клиширано, но всяка една задача, която създавам, за мен е като дете. Защото знам какво ми е коствало, колко изчисления са минали през главата ми и как съм стоял по цели нощи. По този начин съм ощетявал и семейството си. Всеки един човек, който се е насочил в покоряването на върхове, в каквато и да е сфера, жертва голяма част от времето си. А това неминуемо е за сметка на семейството. Затова искам да благодаря на съпругата си, която е проявявала разбиране и търпение. Но хубавото е, че след това се радва заедно с мен на успехите.
– Самата тя има ли интерес към шахмата и разбира ли това, което правите?
– Не, не е шахматен човек и не разбира всичко, което правя. Понякога дори ме гледа малко странно, но винаги ме подкрепя.
– България има своите наистина добри шахматисти, но как стоят нещата със създаването на задачи? Къде е страната ни по този показател?
– Българите имаме невероятни успехи. В чужбина се говори дори за българска школа. Имаме малко на брой, но наистина велики шахматни композитори. Думата „велики” е точна. Един от първите ми треньори, който ме въведе в тази категория, е гросмайстор Петко Петков. В България малко хора знаят, но той е 5-кратен световен шампион. Той е единственият друг олимпийски шампион, освен мен. Аз сега повтарям неговия успех. През 1990 г. той получи златен медал на Олимпиадата в Нови Сад. В момента в страната ни има още около 5-6 композитори. На последното Световно първенство България завоюва три медала. Аз спечелих бронзов медал в раздел „Обратни матове”, Петко Петков взе златото и стана световен шампион във „Феерични задачи”, а Николай Белухов взе сребърен медал. България традиционно се представя силно на турнирите, в които участва, и печели призови места. Но въпреки сериозните успехи, няма млади хора, които да искат да поемат по нашите стъпки.
– Какво липсва, за да се привлекат млади таланти? Каква трябва да е ролята на държавата в това?
– Едно от нещата, които трябва да се направят, за да бъдат привлечени млади таланти, е да се популяризира шахмата и отделните му дисциплини. Ако се говори достатъчно за този спорт, самите родители ще разберат, че това е нещо хубаво, защото развива мисълта, създава дисциплина и т.н.
– Освен всичко друго Вие сте създател и на нов вид шах. Обяснете какво точно значи това?
– В шахматната композиция има отделни видове феерични условия, които са по-различни от тези в нормалния шахмат. Така например във фееричните задачи може да има фигури, които се движат по различен начин или с тях става някаква трансформация. Това дава неограничен ресурс за създаване на нови неща. Самият аз съм въвел пет нови вида шахматни феерични условия – KoBul Kings, Anti Take & Make, Circe X, SneK Chess и Circle SneK. Те се приеха добре и са включени в шахматни програми за изчисления.
– А извън композирането на шахматни задачи, с какво всъщност се занимавате?
– Основната ми дейност е свързана с менажирането на казино. Това е работа, която е свързана с голямо натоварване и отнема време. Иначе доста години се занимавах с илюзионно изкуство. Мога да кажа, че имах сериозни успехи там. Печелил съм медали от европейски първенства, от балканиади и различни фестивали. Но от 7-8 години съм се дистанцирал. Аз съм късметлия, който цял живот се е занимавал с неща, които му доставят удоволствие.
– Каква е причината да се откажете от фокусите?
– След като започнах да работя в казина през 2003 г., прецених, че не е подходящо да практикувам и илюзионно изкуство. Обикновените хора могат да си кажат, че след като съм добър във фокусите, значи шмекерувам. (смее се). А и навлизах в нов етап от живота си, исках да се развивам в друга сфера и се дистанцирах от фокусите. Сега правя такива само пред приятели. Имам и приятели, които продължиха да се занимават с това и постигнаха сериозни успехи. Някои от тях организират фестивали и ме канят, но все не намирам време за това. Някой ден мисля, че ще успея да се завърна, защото страстта си я има в мен, просто ми липсва времето.
– След Олимпийското злато накъде са насочени амбициите Ви?
– Постоянно участвам в турнири, най-големият, който предстои, е Световното първенство в Сърбия.
Гласувайте в конкурса “Кмет на месеца” ТУК.
Още новини за Бургас и региона четете ТУК.
