Днес почитаме Света Варвара. В някой райони на страната този празник се нарича и Женска Коледа, тъй като девойките се пременят, обикаляли домовете и пеят песни за здраве.
Според народните вярвания Св. Варвара и Св. Сава са две сестри, а Св. Никола е техен брат. Денят на Св. Варвара се отбелязва на 4 декември, а народът я възприема като покровителка на болестта шарка. На 5 декември пък се празнува денят на Св. Сава. Празникът се отбелязва в чест на духа покровител на всяко едно семейство.
В народните вярвания Св. Сава винаги върви след Варвара и я моли да не пуща от ръкава си ледени зърна по нивите. Затова народът казва: “Варвара вари, Сава пече и меси, а Никола гости гощава”.
Празниците Сава и Варвара се свързват и с народните познания за сезонния преход към същинската зима. Почитат се за предпазване от болести и затова обредността им е подчинена на желанието да се умилостивят двете светици.
На 4-ти декември още от ранни зори чисти жени замесват тесто и изпичат хлебна питка, намазана отгоре с мед или със захар. Тя трябва да бъде приготвена само от един тип брашно “за да не се смесват болестчиците”. Младите майки раздават своите питки най-рано, за да бъдат децата им здрави и пъргави през цялата година. Рано сутринта намазват челата на дечицата си с мед против баба Шарка. Върху всеки хляб жените предварително поставят по едно цвете или стрък здравец, който захвърлят на някой кръстопът. По този начин символично „хвърлят болестите си от дома си и от селото”.
Разчупването и раздаването на обредния хляб става винаги пред параклис посветен на Св. Варвара. Върху хляба задължително се закрепва увита свещ, която се пали задължително през трите кадени вечери. После тази свещ се запазва през цялата година. Според поверието, тя предпазва хората от природни бедствия.
Необходимостта днес да отбелязваме християнските си празници е не само за да засвидетелстваме почитта си към светците, но и да вярваме в тяхната целебна сила както и да уважим своите традиции и обичаи.
