На 23 април 1856 г. е роден българският художник от чешки произход Иван Мърквичка – Ян Вацлав Мърквичка. ИЗвестентият живописец, педагог и обществен деец е крупна фигура на българския художествен живот след Освобождението. Той е един от създателите на новото българско изобразително изкуство. Най-значителни са художествените му достижения в битовия жанр: народни празненства, обичаи, като образец в този жанр е прочутата му картина “Ръченица”. Работи и в областта на историческата картина.
С голяма правдивост и с дълбоко патриотично чувство пресъздава страници от историята на България. Оставил е портрети с голяма художествена стойност. През 1894 г. Мърквичка илюстрира първото издание на романа “Под игото” от Иван Вазов След повече от 4 десетилетия се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938 г.
Професор Иван Мърквичка e роден в село Видим при Дуба. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия. По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България. Назначен е като учител в Пловдив, в гимназията „Св. св. Кирил и Методий” -Жълтото училище, известно още като Геровото училище, а по-късно в гимназия „Александър I”.
Свързва се с най-изявените културни дейци в града – Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самият Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Рисувалното е открито през 1896 г., а Мърквичка става негов първи директор.
През 1886 година урежда първата си самостоятелна изложба, участва и в 2 съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар” (1883, НХГ), „Сакаджии” (1887, НХГ), „Циганска веселба” (1887, НХГ), „Птицепродавец” (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив” (1888) и др.
През 1889 година се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след 3 години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892). Там той се представя с макет на скулптурата „България – покровителка на земеделието и занаятите”, и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив”. Негов е и официалният плакат на изложението.
Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН. След повече от 4 десетилетия се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938 г.
