Доц. д-р Димитър Тюлеков е роден в град Сандански. Автор е на десетки научни статии и публикации, сред които и монографиите „Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско, 1919-1934“, Политическият мит за „македонското малцинство“ в България и “В търсене на националния идеал 1878-1913”. Понастоящем е доцент в Югозападния университет „Неофит Рилски“, дългогодишен член на Македонския научен институт. Всепризнат като един от най-задълбочените изследователи на живота и делото на Гоце Делчев.
– Доц. Тюлеков, откъде идва този ореол около личността на Гоце Делчев?
– Гоце Делчев става легенда, още преди да загине. Малцина са нашите национални герои, за които може да кажем това.
– Мнозина родни историци го определят като апостол на националноосвободителното ни движение в Македония. Като такъв успява ли да реализира идеите си?
– Не и тъкмо в това е трагизмът не само на неговата съдба, но и на съдбата на едно цяло поколение наши борци. Те така и не успяват да видят Македония и Одринска Тракия без османска тирания и с човешки права и свободи за всички етноси в тях: българи, гърци, турци, евреи и т.н.
– Доц. Тюлеков, кое е основното, водещото, което трябва да знаем, когато говорим за Гоце Делчев?
– Делчев войвода символизира драмата и болката на стотици хиляди обикновени българи от Македония. Роден е в град Кукуш, дн. Килкис, Гърция. Завършва Солунската българска гимназия и Военното училище в София. Български екзархийски учител е в Щип и Банско, а като революционен водач е убит в с. Баница, днес безлюдното Карие, Серско, пак Гърция.
– Може ли да споделите нещо непознато за неговия личен живот?
– Войводата загива на 31 години, но е само на 22, когато се обрича на революционното дело в Македония и Одринска Тракия. Навярно, ако имаше друг живот, сигурно щеше да създаде семейство. А е известно, че сърцето му не е било каменно и негова любима е известната охридска учителка, Янка Каневчева. По-късно, години след смъртта му, тя ще се омъжи за Михаил Герджиков, съратник на Гоце.
– Известно е, че македоно-одринското движение е изпълнено с конфликти и противоборства. Кое прави Гоце Делчев безспорен авторитет за всички?
– Гоце обича да сплотява и обединява, а не да разделя и обезсилва. Той докрай следва една забравена днес народна мъдрост: „Там, където има слога, там е и Бога“. Делчев не желае авантюристично да вкара България “боса в огъня“, а разчита преди всичко на народа. Затова създава четническия институт на ВМОРО, но дейността на бъдещата нелегална армия, особено през въстаническата 1903 г. е немислима без помощта на ВМОРК и на офицерските братства. Така че борбите между външните (“върховисти”) и вътрешните (“централисти”) са на тактическа основа, а не на етнонационална, каквито внушения някои правят днес.
– Има разнообразни тълкувания за смъртта му. Какво е Вашето мнение по
този въпрос?
– Писах по темата още през 2003 г. в сп. “Македонски преглед”. Има организационно следствие, наказани са отделни лица, но въпреки това и до днес не секват упражненията на някои “специалисти”. Особено са дразнещи подмятанията от Скопие, че Гоце едва ли не бил предаден от София, намеквайки, че в края на дните си той бил охладнял към България… Няма такова нещо! Моето дълбоко убеждение е в една-единствена посока: Гоце сам желае смъртта си, защото се оказва, че той непростимо нарушава поредица от конспиративни правила. Затова намира и логичния си край. Участва в първото и за съжаление последно свое сражение с редовната османска армия именно в с. Баница.
– Вие редовно участвате в различни инициативи за отбелязване годишнините от рождението и смъртта на Гоце Делчев. Ще споделите ли някои от идеите си в тази връзка?
– Гоце Делчев е патрон на град, чиито име е добре да бъде запазено навеки. Има паметници в България и Република Македония. Но няма, а и не се очаква скоро да има осветен и благословен паметен знак на неговото лобно място в Гърция. Би било добре да бъде възстановен паметникът от 1943 г. – обект на всенародно поклонение тогава. Защо да не се учреди и фонд от депутати-родолюбци, офицери, учени и т. н. за подпомагане образованието и препитанието на даровити деца извън границите на Отечеството ни… Но важното е да има воля сред младите поколения българи. Тогава всяка благородна идея ще намери своя читав носител и труженик.
