Доц. д-р Пламен Божинов е роден през в София. Завършва Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ през 1983 г. Докторската му дисертация на тема: „Марко Д. Балабанов – обществено-политически идеи и дейност до 1878 г.“ е подготвена в Института по история при БАН и защитена през 1996 г. От 2009 г. е доцент в Институт за исторически изследвания. Чел е лекции в Нов български университет в периода 1996 – 2005. Участва като съавтор в енциклопедичния справочник „Кой кой е сред българите ХV –ХІХ в.“(2000). Автор е на редица студии и статии, посветени на историята на политическите, църковно-националните, просветните и културните изяви на българите през ХІХ век. Пред Кмета.бг той сподели актуалните виждания на историческата ни гилдия за значението и ролята на Априлското въстание в нашата история.
– Доц. Божинов, как ще коментирате находката на проф. Милен Куманов и откритието му, че не е имало окръзи по време на Априлското въстание?
– За пръв път публикуваният през 2003 г. от колегата М. Куманов препис на пълномощно писмо, което легитимира П. Волов и Г. Бенковски като организатори на революционното дело в „Западна Тракия“, е важен исторически документ. Макар че не е оригинал, а само препис и че е много кратко по съдържание, въпросното писмо съдържа в себе си значима информация, която до момента на публикуването не беше известна. С особена сила направената констатация се отнася до точното наименование на организираното „Общо събрание на апостолите“ в Гюргево през ноември – декември 1875 г., което на практика продължава делото на БРК в Букурещ за непосредствена подготовка на ново въстание след провала на опита от септември 1875 г., на т. н. Старозагорско въстание.
Много е важно също така датирането на документа – 15 декември 1875 г., което наистина маркира крайната дата на събранието на апостолите в Гюргево. Що се отнася до въпроса за разделението територията на страната на революционни окръзи при подготовката и провеждането на Априлското въстание, моето мнение е, че въпросното пълномощно писмо на П. Волов и Г. Бенковски не е в противоречие с информацията от останалите документални източници, които вече ни бяха известни, и на мемоарните спомени.
Наистина в него не е указано изрично името на ІV Пловдивски революционен окръг, а само „Западна Тракия“, но това не променя същината на въпроса, защото Западна Тракия обхваща тъкмо Пловдивско и Пазарджишко, т.е. именно там, където основно развиват своята дейност Г. Бенковски и П. Волов при подготовката и провеждането на Априлското въстание. При това в спомената област, „Западна Тракия“, Пловдив е най-големия градски център, така че логично би било точно той да бъде и в центъра на революционната подготовка. Това, че апостолите избират Панагюрище за своя столица, е резултат от тяхната конкретна революционна практика и от адекватната им оценка на създадената ситуация в навечерието на въстанието.
– Какво е становището Ви по повод „сбърканото“ ни народностно име от Виктор Юго?
– Развенчаването на ореола около името на В. Юго като защитник на българите през 1876 г. се появява с натрапчива периодичност в последните години. Обяснявам си този феномен, от една страна, с обстоятелството, че митовете имат дълговечен живот и дори когато е доказана тяхната несъстоятелност, те продължават да бъдат възпроизвеждани в публичното пространство под една или друга форма. От друга страна, възраждащият се интерес към засегнатия проблем показва, че по-широката четяща публика познава твърде слабо чисто академичните исторически изследвания.
Още през 1997 г., т.е. преди 20 години, проф. Зина Маркова в едно свое кратко, но много съдържателно и точно изследване доказа, че многократно цитираният в българската историческа литература Апел на В. Юго от 30 август 1876 г. се отнася до Сърбия, а не до България и българите. Наистина в този документ става дума за Батак и за кървавите събития, които са станали в този български град по време на потушаването на Априлското въстание. Цялостният преглед на творчеството на великия френски писател от лятото и есента на 1876 г. показват обаче, че по това време той се е интересувал предимно от събитията, свързани със Сръбско-турската война и със съдбата на сръбския народ, а не със случилото се с българите по време на въстанието.
В конкретния случай направената констатация в никакъв случай не намалява големия отзвук, който Априлското въстание има в европейската, руската преса и сред демократично настроената общественост. В същото време не трябва да се омаловажава и направеното от В. Юго в защита на борещите се за свободата си балкански народи през 1876 г. Именно така са го възприемали и тогавашните българи, които в лицето на БЦБО изпращат специален благодарствен адрес до Юго във връзка с публикуването на неговия Апел. Не трябва да се забравя и това, че по време на Сръбско-турската война хиляди български доброволци участват в бойните действия с мисълта, че, сражавайки се в защита на Сърбия, те се бият и за българската освободителна кауза. По-късно същите тези доброволци се вливат в редовете на Българското опълчение, като пренасят своя вече натрупания боен опит и по полетата на следващата Руско-турска война, която се явява Освободителна за нас българите.
– Ще споделите ли някои малко познати факти около отразяването на Априлското въстание в Русия и Западна Европа?
– Наистина българските въстаници от април и май на 1876 г. не успяват да победят многократно превъзхождащия ги противник в лицето на Османската империя. Суровото потъпкване на българския стремеж към свободен живот и пролятата кръв на десетките хиляди жертви намира широк отзвук в пресата на Европа и по света. В около 200 европейски вестника могат да се преброят над 3000 различни публикации, посветени на събитията в България през бунтовната пролет. Този поток от разтърсваща информация предизвиква бурни реакции на недоволство срещу политиката на Високата порта сред демократично мислещи общественици, политици, хора на изкуството, науката и културата. Именно този мощен отзвук променя коренно политическия климат на Стария континент и в крайна сметка прави възможно нашето Освобождение.
Първите сведения за случващото се в българските земи са съобщени от дипломатически представители на великите сили, резидиращи в Пловдив, Одрин, Русе, Варна, София, Солун и Цариград. Наред с поизвестните имена на някои руски дипломати като теза на Н. Геров, княз Ал. Церетелев, ген. Н. П. Игнатиев, на американеца Ю. Скайлър и на англичанина У. Беринг трябва да бъдат споменати и тези на англичанина Х. Дюпюи, на французите граф Ж. дьо Бургоан и Ж. д`Истрия, на италианците граф Корти, Е. де Губернатис и В. Позитано. Много голяма роля за разпространение на сведенията изиграват преподаватели в Роберт колеж в Цариград Ал. Лонг и Дж. Уошбърн. Именно тези двама протестантски мисионери предават първите сведения за турските жестокости на кореспондента на в. „Таймс“ Ан. Галенга и на в. „Дейли Нюз“ Ед. Пиърс, които предизвикват голям шум сред английската общественост и поставят началото на пробългарската агитация на британските острови. По-късно вече идват прословутите дописки на Дж. Макгахан, който със своя силен, експресивен и образен език предизвикват истинска сензация и се превръщат за своето време в образец за честна и безпристрастна разследваща журналистика.
В тази редица не бива да се пропускат имената по-малко известни, но също толкова заслужили автори като Ж. дьо Вестин, Р. Дж. Мор и Карл Шнайдер, които със своите книги, брошури и дописки също правят българските страдания широко известни в родните си страни. Въз основа на тази вече проверена информация политици, писатели и учени като У. Гладстон, Ф. М. Достоевски, И. С. Тургенев, Л. Н. Толстой, Д. И. Менделеев, Ч. Дарвин, Дж. Гарибалди, О. фон Бисмарк и редица други се изказват категорично срещу насилническите методите на управление и кървавото въвеждане на порядък от страна на султана, а с това открехват вратата и за освобождението на българите от петвековната чужда власт.
– Има ли, според Вас, някой незаслужено пренебрегнат факт от тази епопея в нашата история и кой е той?
– Априлското въстание е едно от най-добре изследваните и изучавани събития от родната ни история. Десетки съвестни и задълбочени изследователи са ни оставали хиляди страници, в които всестранно е представено делото на априлските герои и техните последователи. Разбира се, характерна особеност на историческото дирене е, че то е пряко зависимо от наличните извори. Със съжаление трябва да констатираме, че времето е погубило много и ценни документи от тази героична епоха, а с това то е изтрило и възможността за по-пълно и по-адекватно реконструиране на миналото. Винаги е имало и ще има загадки и бели полета пред историците.
Тяхното разрешаване и попълване обаче е в пряка зависимост от откриването на нови и непознати до този момент извори и сведения за миналото. Разбира се, в публичното пространство позначимите събития и личности – като вдигането на въстанието в Копривщица и Панагюрище, героичната отбрана на Перущица и Брацигово, трагичният край на въстанието в Батак и легендарният поход на Ботевата чета или деветдневната обсада на Дряновския манастир – са по-добре и всеобхватно представени. Съществуват обаче и други факти, които заслужават не по-малко нашето внимание.
Такъв е, например, героичният поход на четата на Таньо войвода (Таньо Стоянов Куртев), която преминава Дунава при Тутракан на 17 май едновременно с четата на Хр. Ботев и се насочва към Балкана с цел да подпомогне въстанието в Сливенския революционен окръг. По пътя си тя е застигната от башибозуци и редовни части и разбита край края с. Араплар (дн. Априлово), Поповско. В боя загиват много четници, начело със своя храбър войвода. С дързостта и саможертвата си обаче малкият отряд на Таньо войвода също дава своя принос в борбата за освобождението на българския народ от чуждата власт. Не по-малко уважение и преклонение заслужават няколкото въстаници от гр. Ямбол начело с пламенния революционер Г. Дражев, които, въпреки предприетите превантивни мерки от властта и независимо от факта, че българското население от града не се вдига на масов бунт, нарамват пушките и излизат в Балкана. Там те се присъединяват към сливенските революционери, сформирали четата на Стоил войвода, и заедно водят героични сражения с редовни и нередовни османски бойни части в Балкана. По време на похода на четата Г. Дражев е заловен и в края на юни е обесен в Ямбол. В твърде тесен кръг специалисти и местни краеведи се знае, че въстание през пролетта на 1876 г. се подготвя и от македонските българи в Банско-Разложката котловина. Те са включени в подготовката на ІV революционен окръг, а техният представител Г. Чолаков е изпратен на събранието в Оборище. Мнозина българи от този край споделят общобългарския революционен подем и надеждата за успешна борба с чуждата потисническа власт.
Единствено преждевременното избухване на въстанието в Копривщица и бързите, крути мерки, взети от местите османски власти, не позволяват на населението в Банско-Разложкия край да се вдигне на въоръжена борба. Това, което жителите на Разлог и околните селища не успяват да направят, го прави населението на Малешево и Пиянец, които на 8 май 1876 г. се разбунтуват в с. Разловци срещу произволите на данъчните чиновници и зулумите на местните турци. Техният бунт напълно съвпада с избухналото Априлско въстание и ясно показва, че българите от Македония живеят с общия ритъм на възраждащата се българска нация.
– Как бихте определили значението и мястото на Априлското въстание в нашата история?
– В историческата наука отдавна е утвърдено мнението, че Априлското въстание има възлово място в българската политическа история. То се явява своеобразен връх в революционните борба на нашия народ за отхвърляне властта на Османската империя и в същото време в дните на въстанието се полагат основите на бъдещата свободна българска държава. Не може да има никакво съмнение, че тази оценка не може и няма да бъде променена и в бъдеще.
