Дончо Барбалов временно пое ресор „Транспорт“ след оставката на Любомир Христов. От 2011 г. е назначен за зам.-кмет по финанси, а от миналата година отговаря и за общинските проекти в здравеопазването. Разговаряме за очакваната билетна система, проблемите в градкия транспорт, начините, по които ще се определя такса смет, и инвестициите в столицата.
– Г-н Барбалов, след подадената оставка на г-н Любомир Христов, Вие поехте временно ресор “Транспорт”. Какви мерки предприемате, за да върнете доверието на гражданите?
– Доверието на гражданите е ключовият ресурс в работата ни. Заедно с колегите през последните седмици провеждаме срещи с представители на неправителствени организации. Целта ни е те да бъдат включвани на по-ранен етап в подготовката на проекти, които се изпълняват в транспортното направление в общината. В рамките на такъв диалог те могат да дават своите идеи достатъчно рано, за да бъдат взети под внимание при отделните проекти. От друга страна, така те по-добре разбират аргументите на експертите, когато се подготвя даден проект
– Докъде стигна процедурата за изграждане на билетната система, с която да се изчислява цената на пътуването, в зависимост от броя на спирките? Колко ще струва тя?
– Центърът за градска мобилност работи много активно в последните месеци по подготовка на тръжна процедура за изграждане на нова електронна система за таксуване в градския транспорт. Документацията вече е внесена в общинския съвет и сега предстои тя да бъде обсъждана. След като бъде одобрена и СОС вземе решение, тогава ЦГМ може да стартира тръжната процедура по Закона за обществените поръчки за доставка и инсталиране на новата система.
Новата система ще даде възможност за по-гъвкава тарифна политика, ще може да се въведе билет за определено време, промяна на начина на заплащане на транспортните оператори на база реално превозените пътници и на различни модерни решения, които виждаме в други европейски столици. Държим на изискването системата да включва и камери във всички превозни средства на градския транспорт, като допълнителна мярка за сигурност на гражданите. Системата ще даде възможност по справедливо хората да заплащат за транспортната услуга, която получават.
Когато бъде готов окончателният вариант на тръжната документация, ще дадем информация, за да могат те да знаят каква е очакваната стойност на системата. Важното в нея ще са ползите, защото от една страна ще е голямо удобство за гражданите и гостите на града, а от друга ще даде възможност за по-гъвката тарифна политика и повишаване на събираемостта. Най-важно е, че тази система ще бъде по-справедлива към пътниците, защото дава възможност да се плаща според изминатото време или разстояние.
– Има ли риск такса смет да поскъпне рязко в рамките на година? Каква е справедливата методика, чрез която ще бъдат изготвени новите правила?
– Напреднала е подготовката на законопроект, внесен от Министерство на финансите в МС, с който се разгледа базата за изчисляване на такса смет. Законопроектът беше сериозно дискутиран в Сдружението на общините. Обсъдихме го и с представители на бюджетната комисия в НС, с представители на финансовото министерство, изразихме нашите безпокойства и предложения. Това, което е изключително важно за Столична община и което мисля, че се подкрепя и от другите общини и държавните институции е, че не трябва да се допуска сериозно увеличение на такса смет за гражданите в кратки срокове. Важно е да се гарантира социалната поносимост на тази услуга. Промяната, която се предлага, цели да обвърже максимално заплащаната такса смет с реалното количество генерирани отпадъци.
Мисля че това едва ли някой би го оспорил. Но не трябва да забравяме, че освен разходите, свързани със събиране и извозване на отпадъците, в такса смет влизат и разходи, с които общината поддържа околната среда в града, чистотата на улиците, общите територии на града, които се ползват от всички жители на населеното място. Друг важен компонент в таксата са разходите за изграждане на депа за отпадъци, които също имат дългосрочен характер и засягат всички, които живеят и развиват бизнес в общината.
Преходният период, за който споменах по-горе, общините настояваме да е 10 години, а предложенията от друга страна са за 5 години преход. Очакваме да се направи подробен анализ, за да се види какъв би бил ефектът в единия и в другия случай.
– Задълженията на Столична община са предимно с инвестиционна цел, но каква част от тях са осигурени от ЕС и кои – от бюджета на столицата?
– На практика всички заеми на Столична община са с инвестиционна цел. Заемите ни са изключително с международни финансови институции, с Европейската инвестиционна банка, както знаем София има рейтинг даден от международната агенция S&P равен на този на държавата и се финансираме при едни изключително добри условия. Много са важни и средствата, получавани по европейски програми. На практика, за всеки лев, който общината е взела назаем, сме успели да мобилизираме по 3-4 лева по европрограми. Това е доста добър показател. Освен еврофинансиране и заемни средства, друг източник на финансиране са средствата от бюджета на Столична община. Годишно около 100 млн. лв. общината отделя за капиталови инвестиции.
– Има ли опасност от срив в инвестициите на общините след 2020 г., когато местната власт няма да може да разполага свободно със средства от европейските фондове?
– Отсега трябва да се готвим за периода след 2020 г. Както всички знаем, очаква се сериозна промяна на начина на финансиране и възможността за използване на европейски средства. Неслучайно последните месеци и години говорим за разширяване на приходната база на общините, за нови приходоизточници, които да дадат възможност за инвестиционна дейност.
Друго направление е подготовката на достатъчно добри и качествени проекти, за да се търси възможност за тяхното финансиране. Реалността и опитът показват, че когато човек има достатъчно добър проект е възможно да се намери финансиране. Една от силните страни на
Столична община е в подготовката на достатъчно добре защитени и качествени проекти. След 2020 г. може достъпът до финансиране да е по-труден, но не очакваме да има срив в инвестициите, защото ние в общината развиваме капацитета и възможностите за подготовка и защитаване на проекти.
– Кои са най-големите длъжници на община София и какво доведе до подобряването събираемостта на данъците от началото на 2016 г.?
– През 2016 г. се запазва тенденцията на увеличаване на приходите спрямо предишната година. Към края на април имахме значително увеличение в приходите спрямо същия период на 2015 г. Има няколко фактора, които допринасят за това. От една страна – отговорното поведение на софиянци, които заплащат своите данъци навреме към общината. Ние от своя страна стартирахме данъчната кампания доста по-рано – още от 20 януари, с което дадохме по-дълъг период за плащане на данъци и такси. Другото, което правим е ревизионната дейност на общината. От началото на годината до края на април са изпратени 1831 съобщения до данъкоплатци за общо 4,7 млн. лв., като вече 1, 2 млн. лв. от тях са платени. Имаме 5 млн. лв. платени по подобни писма, изпратени през 2015 г. Голямо внимание се отделя и на ревизиите.
С решение на СОС имаме създадена структура, която се занимава точно с ревизии и общински вземания. Започнати са 32 големи ревизии за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци. От 2015 г. сме продължили работата по 57 ревизии, а от началото на годината са издадени 53 ревизионни акта на обща стойност 10 млн. лв. По актове, издадени т.г. вече са платени 3,5 млн. лв.
Така че активно се работи по събиране на вземанията, но основния принос имат гражданите и бизнесът, които плащат доброволно задълженията си към общината, и на които трябва да благодарим.
– МРРБ обмисля възможността данъкът за имотите да се намали за сградите, които са повишили енергийната си ефективност. Подкрепяте ли идеята?
– Както знаете, и в момента в закона са предвидени преференции и данъчни отстъпки за сгради, които отговарят на определени показатели за енергийна ефективност. Това касае сгради, които са въведени в експлоатация преди 2005 г. Не съмзапознат с конкретното предложение на МРРБ, но сме готови в рамките на Сдружението на общините и отделно в рамките на експертизата, която е в Столична община, да работим по ясното формулиране на една такава стратегия за стимулиране на хората за повишаване енергийната ефективност на сградите.Това е един от приоритетите на общината и неслучайно значителни средства всяка година се отделят за енергийна ефективност в общински сгради. Общината е много активна и в Националната програма за енергийна ефективност.
– Дава ли вече положителни резултати “Агенцията за инвестиции” към СО, която беше открита миналата година?
– Агенцията за инвестиции на практика се изгражда на базата на съществуващата от много година Агенция за приватизация на Столична община. До голяма степен преструктурирането на агенцията вече приключи. Вече са привлечени нови експерти, които да работят точно по привличане на инвестициите. Агенцията активно участва при срещи с чуждестранни и български инвеститори. Подготвят се също общински наредби, които да регламентират допълнителните стимули за инвеститорите в София. Представителите на агенцията правят всичко възможно да помогнат в избора на София като място за инвестиции и от друга страна при самия процес на осъществяване на инвестицията. Вече е в процес на подготовка инвестиция за няколко десетки милиона лева в София, която ще оповестим, след като стане факт.
– Предвиждате ли общинско финансиране за поддръжката на църковните храмове, които разчитат предимно на дарения?
– За подпомагане на БПЦ всяка година Столичният общински съвет гласува конкретна финансова помощ. За тази година първото решение беше взето на 19 май за общо 88 000 лв. В това число средства се отпускат за изграждане на храм “Св. Архангел Михаил”; в гробищен парк “Бакърена фабрика”- 40 000 лв., за Арменската апостолическа църква “Св. Богородица” в Красно село – 30 000 лв. за довършителни работи, за манастира “Св. Мария Магдалена” в Бухово – 3000 лв. за ремонт и за старинния храм “Св. Николай Мирликийски” в район “Средец” – 15 000 лв. за реставрация и ремонт. В рамките на годината се взимат и други такива решения за подпомагане изграждането и ремонта на църковни храмове. Така миналата година сумата беше общо около 150 000 лв., от такъв порядък е почти всяка година.
