Донка Христова ни впечатли по време на откриването на класна стая “Конфуций” в 138-мо СОУ “Проф. Васил Златарски”. Тогава зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева призна, че е объркала младата учителка с ученичка. Дони, както я наричат всички, е преподавател по китайски език и класен ръководител на 8-ми клас.
– Защо избрахте тази професия?
– Когато бях в гимназията и виждах на нашите преподаватели колко им е тежко, не съм си мислила, че самата аз ще стана учител. Винаги съм имала голям интерес към работата с хора и тяхното развитие. Постепенно нещата станаха така, че учех китайски и миналата година ме поканиха да водя няколко часа. От тази година съм и класен на 8-ми клас. Благодарна съм на директора на училището г-жа Кръстева за тази възможност. Работата с деца наистина ме впечатли и прецених, че по този начин ще допринеса за развитието им. Сега съм много щастлива от избора си.
– Къде е мястото на учителя в днешното общество? Как приемат близките ви този избор?
– Познатите ми се радват, че съм избрала тази професия и ме поздравяват. Повечето хора, с които съм говорила до момента, също мислят, че учителят е един от най-важните хора в образованието и в бъдещето ни като нация. За съжаление управляващите сякаш се опитват да ни докажат нещо друго с тези минимални увеличения на заплатите. Понякога и самите ученици не гледат на учителите като авторитети. Но повечето хора се отнасят с почит към тази професия.
– Каква е мотивацията на младите хора в днешно време да изберат тази професия?
– Единствената мотивация е да допринесеш за развитието на учениците и по този начин и за собственото си развитие. Със сигурност заплащането не ме мотивира достатъчно. Гледам на тази професия като начин да развивам себе си и учениците си.
– Какъв е ученикът днес? Променил ли се е в сравнение с годините, когато самата вие сте била ученичка?
– Забелязвам, че днес родителите отделят по-малко време за децата си. Разбира се, не всички. Но това внимание определено дава отражение върху представянето на децата в училище. Самата аз комуникирам по-лесно с някои родители и забелязвам, че когато се положи усилия и от двете страни, децата показват отлични резултати и учат с удоволствие. Обратната тенденция също е на лице – когато родителят няма време за детето си, то показва по-слаби резултати. Когато аз бях ученичка, също не внимавахме през целия час, но тогава думата на учителя „тежеше“. В момента моите забележки понякога са пренебрегнати от учениците.
– Как се печели доверието на учениците днес?
– Аз се старая да не навлизам в личното им пространство и да зачитам мнението им. Допитвам се до тях, което според мен е важно.
– Можете ли да направите оценка на състоянието на българското средно образование днес?
– Това, което виждам на този етап, са ученици, които трудно вземат решения от по-глобален мащаб. Това е малко притеснително. Когато им задам някакво предизвикателство или ги накарам да направят избор, те трудно вземат решения. Това са умения, които искам да развия в тях. Работата в екип също е приоритет за мен.
– Живяла сте една година в Китай. Как се стигна до тази възможност?
– В Китай заминах по стипендия на Китайското министерство на образованието. Живеех в Шанхай и беше страхотно. Този престой много ми помогна да навляза в езика и културата на този народ. Това засили още повече интереса ми да се развивам в тази посока. Имах възможност и да остана да живея там или поне да завърша образованието си, но аз реших, че една година е достатъчен период, за да се насладя на престоя си.
– Каква е фигурата на учителя в Китай? По какъв начин китайците възприемат тази професия?
– Начинът, по който китайското общество приема ролята на учителя, може да ни служи за образец. Там фигурата на учителя е много важна и почитана. Им държави като Китай, които доказват, че тази професия е наистина важна за развитието на едно общество. Това усещане е залегнало в културата им. Макар в миналото и при нас да е било така, сега нещата се променят за съжаление.
