Малко след края на извънредното положение в страната екип на ИПИ проведе работна среща с над 20 кметове на кметства и кметски наместници от селата на територията на община Габрово. По време на разговора на няколко пъти беше коментирано, че пандемията е довела до оживление в селата и до ръст на регистрациите по настоящ адрес. Месеци по-късно решихме да проверим това твърдение, като го съпоставим с официалните данни. За целта използваме тримесечните данни за населението от ГРАО и сравняваме данните по населени места към 15 март и 15 юни 2020 г.
Данните за Габрово са категорични: по време на пандемията има сериозен ръст на населението по настоящ адрес в селата, като на практика почти всички села увеличават своето население. По-долу са показани данните за избрани 15 села, в т.ч. 8-те най-големи в община Габрово, за всяко от които има ясно изразен ръст на населението по настоящ адрес. Макар при най-големите села ръстът да е по-малък – например в с. Яворец и с. Поповци в рамките на 10-20 човека, в по-малките ръстът е осезаем. Различни по големите села на практика се удвояват – с. Армените от 111 на 243 жители, с. Златевци от 63 на 133 жители, с. Харачерите от 24 на 52 жители и т.н. Има и любопитни примерни като с. Петровци, което расте от 4 на 20 жители по настоящ адрес, без обаче да има нито един регистриран жител по постоянен адрес.
За същия период се наблюдава намаление на населението по настоящ адрес в град Габрово – спад от над 1 600 души за 3 месеца, което подсказва, че движението в регистрациите е било в голяма степен вътрешно за общината – регистрациите по настоящ адрес са прелели от града към близкото село по време на извънредното положение. Причини за това безспорно е в карантината и ограничителните мерки пред движението между населените места. Хора, които живеят или имат близки роднини на село и съответно пътуват често между селото и града, са намерили своя мотив да сменят настоящия си адрес. Регистрацията по настоящ адрес в селото дава основание да се пътува до Габрово и обратно през контролно-пропускателни пунктове на входа на областния град.
Ключовият въпрос тук е дали говорим за реално оживление в селата –приток на хора по време на карантината, които иначе не са били там, или по-скоро за административна промяна – регистрацията на лица, които така или иначе живеят, имат роднини или често пребивават в съответните села?Разговорите по места показват, че в голямата си част това са хора, които така или иначе имат връзка със селата – имат къща, роднини и т.н., и промяната по-скоро официализира този факт. Много по-малко са примерите за реална промяна в настоящия адрес и съответно нов приток на хора към селата.
Преглед на данните за страната показва, че подобен ефект не се наблюдава навсякъде. Да, в много случаи се вижда известен ръст на жителите по настоящ адрес в селата, но толкова категоричен е по-скоро на определени места. В рамките на община Велико Търново например се наблюдават сходни процеси – ръст на жителите в селата, в т.ч. примери за ръст от 50 или 100 души. В община Враца от друга страна също има ръст, но често е в рамките на 10-20 души. В община Хасково пък ръст се наблюдава само в определени села, докато повечето не отчитат някаква промяна. Примери различни, но е факт, че на места – както е случая с Габрово, промяната е наистина значителна.
За отбелязване е фактът, че единично и извънредно събитие, каквото е пандемията и ограничителни мерки, може драматично да промени данните за едно или друго населено място. Промяната идва от външния стимул – ограниченията пред пътуванията, към гражданите да променят своя настоящ адрес. В нормално време обаче стимулите явно не са толкова силни. Липсва и какъвто и да е било данъчен или бюджетен стимул, тоест фактът, че в с. Армените в община Габрово има удвояване на жителите по настоящ адрес през 2020 г. не носи никакви дивиденти за самото населено място. Могат да се борят за повече ресурс от голямата община, но само дотам – по дизайн на системата, повечето хора в селото, не носят повече пари за местната власт.
В тази посока бяха и исканията на кметовете на малки населени места през месец септември. Тогава темата беше всяко населено място да има своя финансова рамка и съответно предвидимост. Това, обаче следва да върви и с промяна нагоре – повече финансова самостоятелност за голямата община от държавния бюджет и по-ясни правила за финансовата рамка на малките населени места. В подобна рамка, увеличаването на живеещите в едно или друго населено място вече могат да водят автоматично до повече ресурс и съответно публични инвестиции.
Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Националният конкурс „Кмет на годината“ 2020 вече тече. Гласувайте за своя кмет на kmetnagodinata.bg.
