Драгоманското блато е единственото в България с карстов произход. Намира се в западната част на Софийската котловина, на 1,5 км от Драгоман и на около 40 км от София. През последните години става атракция за все повече туристи, които искат да избягат от столицата за няколко часа и да се насладят на тишина и красота.
Блатото се намира в обширна котловина, заобиколена от варовикови възвишения, в южното подножие на карстовата планина Чепън. Разпростира се на площ около 350 хектара. Пресушено е през 30-те години на 20 век. Тогава са изградени дренажни канали, а впоследствие – помпена станция, за да се използва земята за земеделски цели.
За дълъг период животът в него замира. С това изчезват два вида вида растения, на които то е било единствено находище в България (мехурчестата алдрованда и парнасиеволистната калдезия) и едно от последните находища на сивия жерав, преди той да изчезне като гнездящ вид в България.
В резултат на спиране изпомпването на водите през 90-те години блатото бързо се възстановява и е една от малкото възстановени влажни зони в България.
Територията на блатото попада в две от защитените зони към Натура 2000.