Два потънали дървени кораба бяха открити и регистрирани по време на приключилия вече проект между България и Румъния. Съдовете най-вероятно са от XIX век. Те не са далеко от брега и са изключително подходящи като обекти на приключенския морски туризъм, заяви за в. „Черно море” гл.ас. д-р Преслав Пеев от секция „Морска геология и археология” към Института по океанология – БАН.
Единият от потъналите кораби, който се намира северно от нос Калиакра, беше открит тази зима по време на изпълнението на съвместния проект, обясни д-р Пеев. Първо е бил регистрират като подводен обект на дълбочина около 25 метра от локатор за страничен обзор, после при огледите на място с изследователската подводница на Института по океанология и от водолази се оказало, че това е много добре запазен дървен кораб. Нямало видими сериозни поражения по корпуса, дължината му била повече от 25 метра. Предполага се, че е някъде от ХІХ век. Дълбочината, на която се намира, позволява да бъде посещаван от любители водолази без особена предварителна подготовка, тоест от повече туристи, любители на подводните атракции, допълни океанологът.
Другият кораб, също дървен – навярно от втората половина на ХІХ век, също е добре запазен, но е на по-голяма дълбочина, също северно от Каварна, и за да се стигне до него, се изисква по-добър водолазен опит, каза още д-р Пеев. Освен това той е участвал в експедиция по същия проект с румънския научноизследователски кораб „Маре нигрум” в техни териториални води. Там не успяхме да открием древни кораби на дъното, но за сметка на това имаше много търговски и военни плавателни съдове потънали през ХХ в. и особено по време на Втората световна война. Как ще бъдат управлявани като ресурс и дали въобще ще бъдат включени в туристическите маршрути, ще решават румънските колеги, обясни Преслав Пеев.
Що се отнася до възможностите на бизнеса да направи първата стъпка към организирането на подводни атракции до откритите наскоро два потънали кораба, д-р Пеев смята, че инициативата трябва да е на общините, които имат интерес от развитието на морския туризъм. Възможности в тази насока дават европейските програми и варненските океанолози са готови да откликнат като партньори на всяка община при кандидатстването с подобен проект. Всички подводни археологически обекти, открити по време на българо-румънския проект, са представени в специален сайт. Има и книга за корабоплаването в Черно море от древността, която е на 3 езика, за да стигне до възможно повече читатели.
Също така издадохме ръководство за управление на туристическия потенциал на Северното Черноморие (областите Добрич и Констанца), в което освен подводните обекти бяха предложени и интересни туристически маршрути по крайбрежието – също богато на археологически и природни паметници, и може да се ползва от туроператорите за организиране на еднодневни екскурзии по тези места. Така че оттук нататък най-вече от местната инициатива ще зависи дали наистина бизнесът ще открие нова ниша за развитие на морския ни туризъм, допълва Преслав Пеев.
