Актьорът и режисьорът Славчо Пеев е роден на 4 април 1939 г. в София. Завършил е НАТФИЗ. След броени дни ще навърши 82 години. Изиграл е над 70 театрални роли и повече от 100 телевизионни. Снимал е в 23 филма, между които "Войната на таралежите", "Не си отивай", "Селянинът с колелото", "Баш майсторът на море", "Таралежите се раждат без бодли" и др.
– Г-н Пеев, как се справяте в локдауна?
– С чакането на втора доза, която ще получа на 70-ия ден от първата. Ваксинирах се с "АстраЗенека" и сега очаквам от най-лошата – да стане най-добрата ваксина. Нямах странични ефекти – само за час и половина ме втресе. Преди да се ваксинирам живеех в страх, сега имам психическо самочувствие.
Иначе с локдауна се справям, защото репетирам. Мина и първата ми репетиция в Операта, където участвам в мюзикъла "Баща ми бояджията". Докато сме в извънредно положение, тъгувам за срещите си с публиката, а преди това играехме с 30% капацитет на местата. Имахме дори и случай на млади хора, които през два стола се държаха за ръце в залата. Притеснително е, когато погледнеш залата, ние сме имали зрители по стълбите, а сега – празни места.
И тази година, както и миналата, ще посрещнем с моите колеги Международния ден на театъра на 27 март по домовете. Залата трябва да живее, да диша срещу мен и аз да бъда човекът, който прави живота по-лесен и по-хубав. Но няма как! Да се надяваме, че животът ще стане скоро отново пълноценен.
– Преди дни този свят напусна великата Татяна Лолова. Какви спомени пазите за нея в сърцето си?
– Тя също трябваше да участва в "Баща ми бояджията", да сме на една сцена, но…не било писано. Татяна беше уникално същество – и на сцената, и в живота. Стоеше страхотно, притежаваше изумителна памет. С нея всичко се случваше – можеше да разсмее човек на сцената от нищо, от един пръст. Таня беше велика личност и фантастично красива жена. Толкова красива и човешки нормална. И много ни обичаше и ние много я обичахме. Беше едно слънце!
– Имате богат житейски опит, работели сте много неща, имате 2 деца и 4 внучета. На какво ви научи животът?
– Трябва да бъдем добри и да помагаме на хората. Бил съм и баскетболист, пиар на футболен отбор, художник, театър-майстор, дори директор на 2 театъра, баща съм на 2 деца и дядо на 4 внучета. Но винаги съм бил артист, играл съм на няколко континента. А истината? Истината е във внуците.
– Актьорите са едни от най-засегнатите от ковид пандемията. Вие как се справяте?
– Моята пенсия е 350 лв. Не спирам да работя, защото не мога без сцената, никога не съм и помислял да се откажа от професията, да спра да играя. Засега някак си се оправям. Имам син, дъщеря, внуци. Те се грижат много за мен, за което съм страшно благодарен. В най-тежкото време, когато си бяхме по къщите миналата година, ми помагаха и колеги. Мариан Бачев дори ми носеше храна. Е, синът ми също, разбира се. Не ме оставиха. Казах си тогава, че имам близки хора.
– Какво се случи с делата, които заведе срещу вас "Топлофикация" преди години?
– Осъдих ги, всичко е минало. Не дължа и стотинка. Те постъпиха неправомерно – заведоха дело за период, в който не съм живял в жилището, което е общинско. Нищо не бях подписвал, нито някой ме беше уведомил, както е по закон. А за да бъде осъден човек в негово отсъствие, трябва да е подписал преди това документ, че няма да присъства в съдебната зала.
– Скоро ще имате рожден ден. Как смятате да го отбележите?
– Никак. Вече не помня такива дати. Раждам се всеки път, когато съм на сцената. Това ме прави жив. На мен ми се играе, имам още сили.
