Цяла нощ любимият Белобрад старец тайнично се е промъквал във всеки дом, за да остави под елхата мечтания подарък на всяко дете. За да може да изпълни безбройните желания, както всяка година, той се заема с подготовката още след като прочете първите писма. За да научим повече за вълшебните тайни около този магически герой, успяхме да издебнем Дядо Коледа, докато се спуска през един комин в софийско село. Лично и само на нас той сподели за отговорната "мисия", която има и какво самият той иска за Коледа.
– Дядо Коледа, как успя да обиколиш целия свят за една нощ?
– Няма невъзможни неща, а и аз имам вековен опит. (смее се) Още преди да тръгна си правя точен график, който да спазвам и маршрут, който да следвам. Разбира се няма да се справя и без помощта на верните ми приятели – елените, които винаги знаят какво правят.
– Случвало ли ти се е да объркаш къща?
– Случвало се е, но много рядко. Понякога в бързината влизам в дом и слагам играчка, която е предназначена за друго семейство. Но затова са моите другари джуджетата и Снежанка, които веднага ме поправят. Те самите участват в прочитането на писмата, търсенето и опаковането на подаръци. Понякога се случва и да се позабавя малко, но никога не забравям – нищо, че съм стар.
– Какви подаръци искат децата тази година?
– От дългогодишната ми работа мога да кажа, че желанията на децата са горе-долу едни и същи във времето. Хлапетата се радват на колички, кукли, конструктори, войници, топки, книжки… Но освен всички тези материални неща, те искат семействата им да са здрави и да се усмихват повече. Често пъти ми казват, че хората трябва да са добри и смели. Това най-много ме прави щастлив.
– Как успяваш да накараш децата да вярват в теб, въпреки многото самозванци, които те имитират?
– Няма как да не вярват в мен. Аз съществувам! Всяко дете носи вълшебството в себе си и това няма кой да го вземе. Колкото и да се опитват да ме имитират или дори заличат- малките усещат, че винаги един магьосник ще ги зарадва на Коледа.
– А на теб кой ти носи подаръците?
– Както всички възрастни и аз съм погълнат от забързаното и динамично ежедневие и не ми остава много време за мечти. В този смисъл много често не се сещам да си пожелая нещо. Най-големият подарък, който искам, е именно това да се промени. Хората да намират време да мечтаят! Да се замислят за желанията си и да си искат! И когато няма някой старец като мен, който да им ги подари – сами да си ги взимат.
Дали този разговор се е състоял или не, преценете сами. Весели празници!
